Петковден се смята за праг между есента и зимата.

Има поверие, че след този празник времето „се обръща“ – започват студовете и добитъкът се прибира в зимна ясла.

2. Старо поверие гласи, че ако на този ден грее силно слънце, то зимата ще бъде тежка и сурова.

Според друго народно схващане, ако в дните около Петковден завали сняг, това е знак, че зимата няма да е толкова тежка.

3. На Петковден жените не предат, не тъкат и не перат, за да не „разсърдят“ света Петка и да не ги сполети болест или нещастие през зимата.

4. В някои региони на страната има обичай да се прави курбан. На някои места се коли овен или петел за здраве и се прави курбан, който се раздава на съседи и близки. Вярва се, че това носи плодородие и защита на дома.

5. Поверие гласи, че момичетата, които си пожелаят съпруг на Петковден, ще се задомят през идната година. Смята се също, че жените, които приготвят обредни хлябове, ще имат здраво и сплотено семейство.

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл, съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези 12 дни, наричани още “вълче или вампирско погано+, представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

Имен ден имат: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Петя, Кева.

Ето какво разказват за Св.Петка християнските религиозни книги:

Параскева е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора.

Според житията й Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване (вероятно около 950-955 г.) и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия.

Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.