Българската православна църква и народният календар почитат днес, 1 февруари, паметта на свети мъченик Трифон.

Празникът, известен като Трифоновден или Зарезан, бележи началото на пролетния сезон и първите грижи за лозята. Светецът се тачи като покровител на лозарите, градинарите и кръчмарите.

Традицията изисква рано сутринта стопанката да омеси пресен хляб и да приготви пълнена кокошка с ориз или булгур. Мъжете тръгват към лозята с вълнени торби, носейки питата, храната и бъклица с вино. Там те извършват ритуала „зарязване“, като отрязват по три пръчки от три главини и поливат корените с вино за берекет.

Кулминацията на деня е изборът на „цар на лозята“. Окичен с венци от лозови пръчки, той се прибира в селото на колесар под звуците на гайди и тъпани. Домакините го посрещат с вино, а остатъкът от съда се излива върху него с думите:

Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!

Съвременните изследвания подчертават, че Трифоновден е изцяло мъжки празник със строго разграничени роли. Докато жените се грижат за обредната трапеза, достъпът им до лозята по време на ритуала е ограничен. Свети Трифон се приема и като защитник на семейството, поради което денят се счита за благоприятен за годежи.

Следващите два дни, известни като „трифунци“, са свързани със силни фолклорни забрани. Вярва се, че те предпазват от вълци. Жените не използват ножици, не плетат и не шият, за да „затворят“ устата на хищниците. Приготвя се специален хляб, от който се дава и на добитъка за защита.

Празникът води началото си от древна Гърция, където се организирали прочутите Дионисиеви тържества.

Според старо народно поверие, колкото повече вино се изпие на този ден, толкова по-богата и плодородна ще бъде реколтата през годината.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка, Лозан, Гроздан, Тричко и Секул.

Кой всъщност е Св. Трифон:

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя.

Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод.

Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса. Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно.

Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат. Св. Трифон тогава бил 17-годишен.

Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост.

Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богато свети Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.