Фондация "Български адвокати за правата на човека" (БАПЧ) и Българският хелзинкски комитет (БХК) са подали сигнал до Върховната касационна прокуратура за евентуални военни престъпления във връзка с атаките срещу търговски кораби в Черно море на 6 и 13 октомври. Според адвокатите, изготвили сигнала, българското законодателство позволява разследване на престъпления, извършени извън територията на страната, а събирането на доказателства не бива да се отлага.

Това становище се разминава с мненията на други юристи и представители на прокуратурата, според които българските разследващи органи нямат наказателна юрисдикция върху събитията в изключителната икономическа зона на страната, а само в случаите, в които те са станали в български териториални води. Според представители на прокуратурата, които коментираха темата пред "Дневник", компетентна да работи по случая е Софийската градска прокуратура (СГП), но към момента тя не се е самосезирала и няма информация за нито едно образувано досъдебно производство след атаките.

Спорът е дали България може да използва принципа на универсалната юрисдикция, предвиден в Наказателния кодекс, за да разследва военни престъпления, дори когато нападенията са извършени извън териториалните ѝ води, срещу кораби под чужд флаг и с чуждестранни екипажи.

Отговорът има значение не само за евентуалното установяване на извършителите и търсенето на наказателна отговорност, но и за възможността още сега да бъдат събрани и запазени доказателства за нападенията. А един от важните аспекти в случая е, че за военните престъпления няма давност, но доказателства могат и би следвало да се събират в максимално кратки срокове.

В сигнала си до Върховната касационна прокуратура, подписан от изпълнителния директор на БАПЧ Стоян Мадин и председателя на БХК Адела Качаунова, двете организации настояват за образуване на досъдебно производство за престъпления против законите и обичаите за водене на война по глава XIV, раздел II от Наказателния кодекс. В документ от 8 страници са изложени публично известни данни за атаките на 6 октомври на два търговски кораба с въздушни и морски дронове и за тези на 13 октомври - също на два кораба.

БАПЧ и БХК изрично уточняват, че не правят предварителни заключения за самоличността, националността или държавната принадлежност на извършителите. Според тях предмет на разследването трябва да бъдат самите нападения, връзката им с въоръжения конфликт и евентуалното участие на хората, които са ги извършили, разпоредили или подпомогнали.

Основният им правен аргумент се съдържа в чл. 6, ал. 1 от Наказателния кодекс, който допуска при определени условия прилагането на българския наказателен закон спрямо престъпления, извършени в чужбина от чужденци и засягащи интересите на друга държава или чужди граждани. Организациите приемат, че тази разпоредба дава основание за разследване на предполагаеми военни престъпления, без да е необходимо нападенията да са извършени на българска територия или да са засегнали български граждани.

В документа се прави разграничение между териториалната юрисдикция и възможността наказателният закон да се прилага извън страната. Изключителната икономическа зона не е част от държавната територия и в нея България упражнява определени суверенни права и юрисдикция, но според авторите на сигнала това само по себе си не изключва наказателна юрисдикция на друго правно основание.

Като допълнителен аргумент те посочват близостта на нападенията до българския бряг и участието на българските институции в спасителните операции. Това според тях създава практически възможности за събиране на доказателства, разпит на оцелели моряци и участници в спасителните действия, документиране на нараняванията и изследване на открити предмети и отломки.

В самия документ организациите подчертават, че не е необходимо извършителите да бъдат предварително установени, нито правната квалификация на деянията да е изяснена окончателно, за да започне разследване. Според тях достатъчно е да има данни, позволяващи обосновано предположение за извършено престъпление.

Те предупреждават и за риск доказателства да бъдат загубени - например ако оцелелите моряци напуснат страната, електронни записи бъдат заличени или достъпни предмети и останки бъдат променени при спасителни, транспортни или ремонтни дейности.

В сигнала се посочва и че на 12 октомври Министерският съвет е съобщил за поискана техническа помощ от ЕС и НАТО, както и от Европейската агенция по морска безопасност, за изследване на материални доказателства, сателитни данни и друга информация за нападенията от 6 октомври. Авторите отбелязват, че това съобщение не съдържа информация за образувано досъдебно производство.

Пред "Дневник" адвокат Стоян Мадин защити тезата, че българската прокуратура има правно основание да разследва предполагаемите военни престъпления. Според него фактът, че нападенията са извън териториалните води на България, не е достатъчен, за да се приеме, че българските органи не могат да действат.

"В българския наказателен кодекс е предвидена т.нар. универсална юрисдикция и българските власти са компетентни да разследват международни престъпления", обясни той.

Мадин се позовава на чл. 6 от Наказателния кодекс, като уточнява, че точният състав на евентуалното престъпление трябва да се прецени допълнително. Според него универсалната юрисдикция позволява на държавата да разследва определени международни престъпления, независимо от мястото на извършването им, гражданството на предполагаемите извършители и това дали пострадалите са български граждани.

Той смята, че българските власти имат и практически основания да се заемат със случая, защото нападенията са станали в непосредствена близост до брега, а българските институции участват в спасителните операции.

"Има изключително голяма логика, не само която произтича и от нашия наказателен закон, но и от международното право, България да разследва евентуално има ли такива престъпления", заяви Мадин.

Той обръща внимание и на възможността наказателна отговорност да бъде потърсена години след събитията, когато могат да бъдат установени конкретните участници в планирането и осъществяването на нападенията.

"Най-важното е да се събере доказателство, защото за тези престъпления давност няма", посочи адвокатът.

Според него дори да няма бърз резултат, действията по събиране и съхраняване на доказателствата имат самостоятелно значение. В подкрепа на позицията си той посочва практиката в европейски държави да се водят производства по принципа на универсалната юрисдикция за предполагаеми международни престъпления, извършени в други части на света, включително в контекста на войната в Сирия.

Различен прочит на възможностите за разследване предлага адвокат Веселина Кирилова, специалист по морско право от адвокатско дружество "ВКБГ и Ко". Според нея местоположението на нападенията е основна пречка за образуване на досъдебно производство от българската прокуратура, ако няма друго основание за приложимост на българския наказателен закон.

Пред "Дневник" Кирилова обърна внимание на разграничението между териториалното море и изключителната икономическа зона.

Териториалното море се простира до 12 морски мили от брега, докато описаните в публичните съобщения нападения са извън тези граници. Според наличните данни атаките от 13 октомври са на около 18 и 17 морски мили от българския бряг.

В изключителната икономическа зона България има определени права, свързани с природните ресурси, и конкретни правомощия, но тя не е част от държавната територия. Според Кирилова това означава, че не може автоматично да се приеме, че българската прокуратура има териториална компетентност да разследва всяко престъпление, извършено там.

"В икономическата зона на България всъщност прокуратурата няма компетентност да образува производство по териториалния признак", каза тя пред "Дневник".

Адвокатът коментира и какви са другите възможни основания за разследване. Сред тях са нападение срещу български граждани или имущество, извършване на престъпление от български гражданин или засягане на български интереси. По думите ѝ обаче публично известните обстоятелства не показват достатъчно ясна връзка между атакуваните кораби и български физически или юридически лица.