Общинският съвет на Пловдив отдаде почит с минута мълчание по повод кончината на поета Петър Анастасов, удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ и автор на текста на химна на Пловдив.
В началото на днешното заседание председателят Александър Държиков прочете съболезнователно писмо, постъпило от писателя Антон Баев. След прочитането му той помоли своите колеги за едноминутно мълчание в знак на почит.
Ето и пълният текст на писмото на Баев:
Отиде си един от най-забележителните и със сигурност най-лиричният поет на Пловдив - Петър Анастасов. Почетен гражданин на Пловдив, автор на текста за химна на Пловдив. По времето, когато Недялко Йорданов напуска Бургас, Петър Анастасов се сбогува с Пловдив. Годината е 1989-а. Анастасов оставя зад себе си едно проспериращо издателство, театър, в който се въртят пиесите му „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“. Оставя пълни салони и фоайета, в които половин Пловдив обсъжда „зимната нежност“ на поета. София, казва той, ми осигури анонимност, от която се нуждаех. Пловдив е град, в който непрекъснато те наблюдават. Но години след това се завръща – поне с текста си за химна на Пловдив, който ни изправя на крака преди всяка сесия.
Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково.
Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в СУ. Главен редактор на вестник „Комсомолска искра“ и дългогодишен директор на издателство Христо Г. Данов.
Като директор на държавното издателство дава път за дебют на плеяда пловдивски поети от т.нар. втора вълна на пловдивската поезия – Добромир Тонев, Йордан Велчев, Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев… на белетристи като Здравко Попов и Йордан Костурков. После всички големи частни пловдивски издателства излязоха изпод шинела на Пешовото Христо Г. Данов. След 1990 оглавява издателство Христо Ботев, директор е и на издателство Български писател (за кратко).
Автор на стихосбирките „Зимна нежност“, „Тройно огледало“, „Площад на хълма“, „Както те обичам“, „Единствено безсмъртие любов“, „40 стихотворения“, „Този черен бял свят“, „Хубава и проклета си“ и др.
Освен с поезията си, Анастасов е известен и като драматург и сценарист на филми. Сред играните му многократно пиеси са „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“. Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения в томче по случай 80-годишния си юбилей.
Помогнал на много в онези времена, някои му се отблагодариха в тези.
Съболезнования на семейството!
Светъл път, Пешо!
