Диригентът Михаил Кац: Музиката е божествена вибрация, а аз съм само проводник на енергията

Михаил Кац е роден в Ростов на Дон, но живее в Кан на френската Ривиера.

Казва, че хард диска в главата му е затрупан само с музика и няма място за друго, но от разговора ни проличава, че е на "ти" и със световната литература.

Говори ми за технологията в музиката, но сините му очи ми разказват друга история - най-много му харесва да гледа морето, и то Средиземно море.

Ще е гост диригент в концерта на Симфониета Враца на 13 април 2023 г.

„Такова дълбоко разбиране на музиката може да се обясни само с божествен дар“- това казва за него Леонард Бърнстейн, при когото маестро Кац учи дирижиране.

Запознайте се! - прикачените звукови файлове

Диригентът е бил в България преди 44 години, сега е много щастлив, че има тази възможност- втори прикачен файл

В дните преди Възкресение Христово Миша Кац пожела на всички българи много любов, към ближния си, тогава възниква пълна хармония в света.

Солисти в концерта тази вечер са пианистът Марио Ангелов и Йоан Кьосев - обой, а в програмата са произведения на Ференц Лист, Алесандро Марчело и Чайковски.

Ето пълният текст на интервюто с диригент Михаил Кац:

Разговарях с диригента след първата репетиция с Врачанския оркестър. Признавам, че си бях написала домашното - бях чела доста за него, слушала негови концерти, но пак останах изненадана:                                                                                                                      

Маестро, ще ми разкажете ли как музиката влезе в живота Ви?

Баща ми беше диригент, мама – пианист, брат ми цигулар, сестра ми свиреше на виолончело. Бях предопределен да бъда музикант. Нямах избор.

Исках да съм обикновено момче, да играя футбол навън като всички останали на моята възраст.Още от малък съм закърмен да живея с музиката.

У нас идваха фантастични музиканти, композитори. Баща ми беше един от най-добрите диригенти в СССР. Учех се да свиря в условията на диктатура, на диктатура в музиката- татко изискваше желязна дисциплина, дисциплина, дисциплина.

Имал съм огромното щастие  да присъствам на репетиции на най-големите музиканти, едно дете усеща и се учи от тях подсъзнателно. У нас идваха Ростропович, Ойстрах, Рихтер, Д.Шостакович. Мисля, че не аз избрах музиката, а тя избра мен.

Бях буквално потресен, в детското ми съзнание тогава те бяха полубогове, а сега вече са истински богове.

Естествено е, че животът ми протече с много проблеми. Задушавах се тогава в СССР. Но имах и сложни отношения с музиката – мама искаше да бъда пианист/ виолончелото беше тежък инструмент и тя не искаше нейното момче цял живот да има такава  тежест на гърба/. Баща ми  искаше да стана виолончелист.

И така – надделя първо мама, изпратиха ме при добър педагог, но след няколко  месеца тя поиска среща с родителите ми, на която им заяви: „Имах един инфаркт, втори не искам, а това ще се случи, ако продължа да обучавам вашия Миша. Вземете си го, защото искам да поживея още!“.

А вие с какво се занимавахте, че не свирехте достатъчно?

Бях абсолютно несериозен, държах се безобразно и не се упражнявах. Тогава майка ми каза: - Добре, хайде тогава цигулката. Брат ми свиреше също на цигулка.

Имах прекрасна учителка, но и тя след половин година отиде при баща ми /тя свиреше в неговия оркестър/ и му каза: Леонид Семьонович, не искам да приключа живота си в Затвора заради убийството на вашия син. Ако не го преместите, ще го убия.

Това е комедия, мосьо Кац! – засмивам се аз.

Той също се усмихва и казва: Не, това е трагикомедия. Но накрая майка ми се предаде и аз взех виолончелото. И веднага всичко ми потръгна, като по масло.Т.е. баща ми с клиничния си докторски поглед на професионалист ме беше видял като виолончелист. Така обичах виолончелото, то беше моя живот. Въпреки това, не ми се занимаваше много с упражнения. Така беше в ония години на моята младост.

А защо не свирехте достатъчно? Какво ви беше интересно да правите?

Харесваха ми много красивите жени. Считах, че формата на виолончелото не е толкова прекрасна и съвършена като формата на красивото женско тяло. Формата на виолончелото е феминистка. Занимаваха ме само красивите жени. И когато срещнах съпругата ми, Аниточка, която дойде от Мексико да следва в Консерваторията, моят живот се промени.

 Толкова бях уверен, че  ще бъда виолончелист, че се увлякох от камерната музика и под влиянието на съпругата на Дм. Шостакович – Ирина, създадохме Камерен оркестър.Това беше феноменална работа, фантастичен  оркестър  - репетирахме сериозно – от 10-11ч. сутрин , можехме да осъмнем в 6 ч. сутринта. Нонстоп репетиции – с викове и ругатни, това беше като на война, борехме се за всяка нота, над една страница можехме да работим от 2-3- до 5-6 часа. Докато не доведем всичко до съвършенство. Цигуларят ни беше абсолютно гениален - Михаил Безверхний, Гран при на кралица Елизабет, пианист – Григорий Грузман – фантастичен, сега е преподавател проф. №1 в Германия. Бяхме и тримата фанатично предани на музиката.

-Успявахте ли да свирите извън страната?

-Правителството ни казваше, че е „в интерес на държавата“  да не ни пускат зад граница.

Как го приемахте тогава?

Борих се. Искаха да изгонят съпругата ми от страната, беше борба за живот, за оцеляване – това са годините около 1978 г. – системата на Брежневското време.

Какво мислите за войната в Украйна, за Путин?

Категоричен съм – имам ясна позиция и съм против всяко насилие. Когато умират хора – в Украйна, в Русия, в Африка или Латинска Америка – не го приемам. Днес живеем в цивилизован свят и сме длъжни да разговаряме. Ако хората си говорят, те ще намерят компромис.  Няма да има решение само, ако едната страна е болна психически. Точка. Без коментар. Когато човек е болен и той ви говори на бялото черно и обратно…Ако разбира се, не сте доктор и не се занимавате с лечението му …

След триото Шостакович татко ме задължи, застави ме да дирижирам, да уча Бетовен, Брамс, наистина ме задължаваше да се науча.

Кога усетихте, че ще бъдете диригент?

Не чувствах, че съм диригент. Диригент не се става, поет не се става, художник – също. Такива хора се раждат. И когато творецът обърна това винтче в душата ми, аз се събудих.  За мен Триото беше моя оркестър. Симфонията ме интересува като конструкция – това е колосална работа, интелект, опитвам се да уловя интелектът на природата. Защо?!  Да вземем например „Зимна буря“ на Чайковски.Ти разбираш, че това , което чуваш, може да се случи само в безбрежната степ на Русия.

Когато слушаш 4-та симфония на Брамс и стоиш на брега на Рейн и следиш скоростта на движението на реката, цвета й…Винаги казвам на моите студенти – идете в района на Кобленц и Страсбург и вижте динамиката и енергията на Рейн. Това не е Волга, не е Амазонка…В природата толкова много е казано!

Защо Бетховен е ходил с малка тетрадка в гората- слушал е гласът на природата, а фактически гласът на Природата е гласа на Твореца. Имам съвсем ясна концепция. Над нея работя цял живот – Музиката е  божествената вибрация, която е създадена в Деня на Сътворението на света.  Първият тласък, който се е случил. Творецът е заложил всичко в определена акумулация на енергия,цялата Програма. Като подобие на тази програма, която сега имаме в компютрите.Така е създаден космическия компютър.

- Тогава кои са композиторите?

Те са проводници. Констанца Моцарт е написала, че през нощта Моцарт тичал с обезумял поглед и крещял:“ Някой пише музиката ми вместо мен, не съм аз!“.

Жената на Шостакович също разказваше, че Дмитрий Шостакович казвал: „Аз не мога да го напиша така… Някой го е написал вместо мен!“.

Интересува ме технологията, технологията на музиката. Репетиционният процес.  В него аз работя  като таксиметров шофьор в Ню Йорк, Париж и Лондон: Stop – goo- спри, тръгни.

И на концерта става чудото!

Какво мислите за Врачанската Симфониета?

Това е един огромен  сюрприз за мен. Диригентът Христо Павлов е събрал млади хора от различни страни – с различна култура, интелект, вяра, състояние на душата – с този материал се работи лесно , те имат жажда за познание.

Да се работи с мен е трудно , защото съм перфекционист.

Крещите ли им, повишавате ли тон?

От викове полза няма, усмивката и шегата вършат повече работа. Каква е същността на човека – да даде увереност на другите около него, да им даде духовна стабилност, душевен баланс. Възрастта ми е достатъчна, не мен не ми трябва да се доказвам, да се самоутвърждавам.  Показвам им технологията на работата и естетиката на звука. Аз съм човек, който се занимава с космическата технология – как да се материализира духовната субстанция. Хората от оркестъра са млади, красиви, за 2 минутки минава репетицията с тях. Те са съкровище за мен.

Къде живеете, маестро?

Усмихва се широко и казва – Сега живея във Враца.Тук хората ми помагат. Имате планина- тя стабилизира хората и помага на енергетично ниво.

Всъщност 40 години преживях на аерогарата на Ница. Като ме питаха къде ми е резиденцията, казвах това. Водех едно циганско подобие на живот между куфари и гари, хотели и летища, оркестри и концерти. Но дрехите ми и домашните пантофи си остават  в Кан. Райското място на Лазурния бряг. От 22 години живея там. Там няма музика- има красота.

Маестрото прави един неласкав коментар за французите, че не чуват музиката. И веднага, за да прикрие това, говори за френската кухня и Рабле.

Тогава се сещам, че не съм го питала нищо за Л.Бърнстейн, при когото е учил дирижиране.

Ааа, с него ме  запознаха приятели от Посолството на Израел. Бърнстейн беше уверен, че аз съм диригент, той го знаеше, но аз – не. Бедата е, че аз него знаех още. Той го беше видял, а аз не бях уверен.

Докато върви разговора ни, аз му следя ръцете – пръстите му не са особено дълги, но издават една рядко срещана чувствителност. Светъл човек, сини очи и много висок, близо 2 метра. Може би приближава  своите 70 години или по-малко от тях. Но енергията, която струи от него е колосална.

Маестро, на финала да ви попитам, кой е  Миша Кац?

Прави една пауза и казва:

Миша Кац е многопластово същество.Още не съм го разбрал .

А съпругата ви успя ли да ви опознае?

И тя се опитва. Провървя ми много с нея.Те е от Мексико. А нейните корени са от една област, която е родината на шаманите. А мен цял живот ме тегли шаманизма, увлича ме.

Вие това и правите, маестро – на сцената ни омагьосвате. / Сега след концерта във Враца, разбирам как наистина съм го предусетила – той просто ни зареди с такава енергия, че нямам дума за това, оркестърът беше като камбана, която се люлееше, а публиката … пълен екстаз!/

- Да, на сцената с това се занимавам -  признава Кац . В търсене на космическата енергия. Да дирижираш е малко скучновато.  Да показваш на този, на онзи , на трети…Погледни човека – тогава всичко си разбрал.

Маестро , ама сте труден човек…

Е, ама аз не съм обещал, че ще бъде лесно.

Какво Ви подари съдбата?

Имам дъщеря, която е българка. Казва се Елена, и внучка имам – Сияна, тя е приказно дете. Живеят в Париж.

А малката занимава ли се с музика?

Да,да, тя свири на пиано, танцува. За всяко дете е важно да се занимава с музика.

Заради тях беше важно да дойда да дирижирам в България. Именно в Страстната седмица. Знаете ли какво неописуемо преживяване имах в храм „Ал.Невски“, преди да пристигна във Враца – седях и слушах хората, които се молеха. Затворих очи и усетих енергията. Съдбата ме доведе в България, където е част от кръвта ми, от корена ми. Аз не съм бил в България отдавна – преди 44 г. и за мен е огромна емоция сега да съм тук.

Питам го какво ще пожелае на хората от България и получавам един достоен отговор:

Да се обичат, най-важното нещо е любовта, да обичат ближния като себе си, защото това е чувството, което държи света.