Киното и детството

Така се случи животът ми, че още докато бях малко дете, попаднах на снимачната площадка. Най-напред на филма "Старинната монета", снимаха го във Варна, тогава видях за първи път камера. И не само това, видях и Лиана Антонова - страхотна звезда по това време, както и един чужд актьор - ГДР звезда, изобщо страшна продукция. После помня как снимаха "Кит" в Созопол, "На всеки километър"...На 6-годишна възраст и мен ме снимаха в "Гибелта на Александър Велики". Наблюдавах как се прави кино, как се подготвят артистите за него...И тогава, влюбвайки се в киното, аз всъщност се и респектирах и изплаших от него. Видях колко е страшно и сложно да се прави. Аз от малка гледам кино, мислейки какво стои зад това и какво се е случило преди тази картинка да излезе на екрана.

Да се страхуваш от професията

Много тайно исках да стана актриса, но не можех да го изрека на глас. Страшно се срамувах и страхувах, че не ставам за това, и че никога няма да бъда като баща ми. Така че имах силно желание, но и огромен страх. Той също подхранваше този страх, защото ми казваше: Не гледай моята съдба, Мартинче, аз съм просто един страхотен късметлия! Я, виж, другите актьори, които мислят защо тази роля не е за мен, пък е за него. Казваше ми още: Късметлиите и щастливите актьори се броим на едната ти ръка, а другите, които не им знаят имената, на тях им е мъчно и тъжно. И все си мислих, че ако попадна сред тези другите, ще стана продавачка или каквото и да е, но няма да стоя неизвестна актриса.

Първите стъпки във ВИТИЗ...

Огромна помощ получих там от моята учителка Маргарита Младенова и от моя професор Николай Люцканов. В първия семестър аз не бях стъпвала на сцената. Не можех да си представя, че ще изляза и ще сбъркам или че няма да го направя, така както очакват от мен, или така, както го правят най-добрите в класа. Знаете ли докъде съм стигала? Дават почивка между часовете, сцената стои празна, всички са навън, за да пушат или да пият кафе. А аз чакам да се изпразни залата и тайно се качвам на сцената, за да видя как изглежда отгоре. Представяте ли си? Наистина съм имала благоговение към това място.

Признанието

Баща ми така и не можа да ме види на сцената. Аз първата година от срам не го поканих. Той ме попита дали да дойде, аз му казах да не идва, а той след това почина. Но той чу един монолог, който казвах вкъщи на мъжа на Невена Коканова, на Любчо Шарланджиев. Монологът беше на Крокодилката от "Суматоха" на Радичков. Баща ми го чу, въздъхна и каза: Спокоен съм за теб! Ето тази въздишка само ми стигаше, нямаме и нужда от думите след това. 

Срещата в "Мера според мера"

Бях втори курс студентка във ВИТИЗ, когато Георги Дюлгеров взе баща ми за страхотната роля на Апостол войвода, а мен ме покани за една малка роля в първата серия. Всъщност ние нямахме сцена, в която да сме един до друг. Но, слава Богу, на зрели години, и в последните дни на моя баща, имах възможност да го наблюдавам как снима. И аз видях как за баща ми нямаше студено ми е, схванах се, нямаше духа ми, пече ми тоз прожектор, стискаше зъби и беше като един железен човек, но със сърце. Такава сила и такава концентрация имаше, че аз си казах: Господи, колко трудно нещо! Когато се прибрах признах на майка ми, че ако баща ми оживее след това филм ще е истинско чудо. А той след три дни си отиде. Щастлива съм, че бях до него, за да го видя как работи, колко трудно му е било и колко много му костваше всичко.