Преди старта на кампанията за парламентарния вот на 19 април води формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ с 21,1%, на второ място е ГЕРБ-СДС с 18,6%, а на трето ПП-ДБ с 12%. 4-процентовата бариера преминават още ДПС (7,2%) и „Възраждане“ (4,9%).

Малко под прага за влизане в парламента остават БСП-ОЛ (3%), МЕЧ (2,8%), „Величие“ (2,7%).

Това става ясно от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1006 лица над 18 г. в страната в периода 07 - 15 март 2026 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Социологът от „Маркет ЛИНКС“ Добромир Живков обясни, че доверието към „Прогресивна България“ в момента е спаднало в сравнение с месец февруари, когато беше последното им проучване. По думите му голямото разминаване в процентите с други агенции е в методологията на представяне на данните. Като и двата подхода са валидни. Той обясни, че промяната идва от големия брой искащи да гласуват, но не решили за кого.

„Трябва да отчетем поведението на Румен Радев като политически лидер. Не се видяха много от заявките му през последните години. Видя се, че той предпочита да дава изявления, вместо интервюта в студио. Сякаш атакува и стои опозиционно на кабинета. Започнаха и да излизат алтернативни политически субекти, които да „оберат“ протестния вот – например „Сияние“, добави Живков.

Данните показват още, че се очаква висока избирателна активност – над 50% от запитаните заявяват, че ще гласуват. „Това опровергава хипотезата, че липсата на гръмки политически изявления и битки – ще демобилизира част от избирателите“, каза социологът.

Относно доверието в политиците, изследването показва, че най-много подкрепа има към президента Илияна Йотова (49%) и лидера на „Прогресивна България“ Румен Радев (49%), но в него недоверието е с един пункт по-високо. В тройката е още служебният министър-председател Андрей Гюров (40%).

Около 19% от заявилите, че ще гласуват все още не са решили за кого. 

Нагласите за участие в предстоящите парламентарни избори за 52-ро Народно събрание остават устойчиви от началото на годината и преди старта на кампанията. Въпреки отсъстващите ярки политически противопоставяния през последните месеци, отново е налице възможност броят на
избирателите на 19 април да достигне до около 3 млн., което не се е случвало от април 2021 г., казват също от "Маркет линкс".

Служебният кабинет започва работата си с умерено ниво на доверие, съизмеримо със старта на предходния кабинет. Това се потвърждава и от обществената оценка на някои от първите негови действия и реакции при кризи. Наративът, че осигуряването на честни избори и борбата с купуването на гласове налага и сериозни административни рокади на областно ниво е донякъде успешен, като разпределението на отговорите ясно илюстрира разделението в обществото ни за пътя, по който трябва да върви страната. Правителството получава значително по-добри оценки за кризисните си действия с извеждането на българските граждани от засегнатите от войната в Иран страни, обясняват от социологическата агенция.

Единствените двама политици с положително нетно доверие (разликата между доверието и недоверието - бел.ред.) са президентът Илияна Йотова (21%) и лидерът на "Прогресивна България" президентът в периода 2017 - 2026 г. Румен Радев (20%). Служебният премиер Андрей Гюров е с нетно доверие (- 16%), Божидар Божанов (- 45%), Ивайло Мирчев (- 46%), Костадин Костадинов (- 49%), Радостин Василев (- 54%), Асен Валисев (- 55%), Ивелин Михайлов (- 56%), Бойко Борисов (- 61%), Атанас Атанасов (- 67%), Слави Трифонов (- 77%), Делян Пеевски (- 79%), Ахмед Доган (- 85%).

Неудовлетворението от посоката на развитие на държавата продължава да бъде на критично ниски нива, отразяващи както вътрешната политическа нестабилност, така и от геополитическото напрежение. Тези фактори допълнително подклаждат и свързаните с потенциално висока инфлация опасения, посочват от агенцията.