Във време, в което всеки иска да наложи своето мнение по актуалните на деня теми, е добре да знаем, че не е достатъчно да сме грамотни - трябва да сме образовани! Ние не различаваме грамотността от образоваността - това са важни понятия, които трябва да знаем изначало! Липсват ни учители – важни личности, лидери в определени области, защото като че ли развенчахме всичко, цялото общество е изтъкано от отрицание, а това води до агресия!

Разговор в ефира на Регионалната програма на Дарик радио Пловдив на Искра Койчева с директора на пловдивския Драматичен театър Кръстьо Кръстев.

За кризата в разделението на обществото ни, започнала с дебата „за“ и „против“ ваксините и разширила се, обхващайки войната в Украйна и геополитическата насоченост на страната.

Всички имат мнение - това е прекрасно, но да настояваш, че твоето е право, това е много сложен процес, който трябва да извършиш не със себе си, а с хората около теб, и това е неразбирамемо, това води до някаква слободия, до заклеймяването на демокрацията!

Къде остана чувството ни за хумор?

Ако нямаш автохумор и не се самоиронизираш, като че ли става, както казваме в театъра – „май че много си повярва, братко“. Това е ужасяващо!

Как отеква в душата на един артист ужасът на войната в Украйна?

Това е трагедия за цялото човечество. Не може да ми го побере мозъкът, душата не иска го приеме, сърцето не иска да го разбере! Много съм тревожен как така във века, за който си мечтаехме преди 30-40 години, за който смятахме че ще е най-съвършеният век, в който ще живее човечеството, да се върнем към войната! Това е варварство, знам че има причини и поводи да се започне. Но ние сме хора, говорим вече по много езици, живеем във века на най-голямата комуникация, всеки може да каже това, което мисли, и в края на краищата ние не разбираме това, което казваме - това е ужасяващото!

Това, че сме различни, с различни интереси и приоритети,  не е повод да се стигне до агресия. Жестоко е в това време да виждаш кадри като отпреди 80 или 150 години, как страдат и агресорите, и хората, които са подтиснати, и всички ние, които гледаме на тази трагедия и като че ли не можем да реагираме адекватно - това не мога да го приема нормално и ще се опитаме всички тук с колегите да намерим начин, по който да изразим най-важното: Желанието да искаме да се разберем е най-важно, с това трябва да започнем! Проблемът е, че нашето общество май не разбра същността на демокрацията – само свободи ли е, не изисква ли и някаква отговорност, най-вече лична.

Пловдивският Драматичен театър спечели поредните ИКАРИ  - за актьора Симеон Алексиев за чест и достойнство и за техническия екип за майсторско техническо осъществяване на спектаклите "Коприна" и "Укротяване на опърничавата". Как се прави преставление за ИКАР?

Много сложно, много трудно и много леко. Наградите се печелят от екипи, съставени от много талантливи хора, които работят много сериозно и си вярват. Невъзможно е да се случи, ако няма хора, които да осъществят труда на целия екип. Процесът е най-важен, ако не е подготвен добре, резултатът няма да е такъв, какъвто трябва да е.

В театъра имаме една такава приказка- от портиера до директора всеки дава своя принос да се случи най-доброто на сцената.

Голям късмет е да работиш в Пловдив с тези хора, да имаш прекрасна публика, съпричастна с всичко, което се случва в театъра, и сцената, която е толкова взискателна.

Целите през следващите 4 години на новия стар директор на пловдивската Драма Кръстьо Кръстев, който спечели новия конкурс за длъжността?

Остават същите, но има и много идеи, които трябва да се осъществят и те визират не само творческия процес, а окомплектоването на състава, вливане на нова енергия в него, обновяване на базата, защото трябва да развиваме нашият капацитет и защото пловдивската публика го заслужава, а ние сме много отговорни към всичко това.  

Равносметката

Театърът е актуален и силен и си върши работата, защото много зависи от времето и мястото, на което се прави. През много неща минахме, едно от тях Пловдив - Европейска столица на културата 2019, която мина много успешно и беше подарък за хората тук, за България, за всички. Пандемията наруши много връзки, но пък ни накара да се  замислим за много неща, да намерим точните хора, да се вгледаме в нас самите и да видим какво не правим и какво още можем да направим, за да станем по-добри и да си направим изводите, за се стигнем до каузите.

Как се промени чувството ни за хумор през годините?

Сега като че ли се взимаме много насериозно. Звучи ужасно, когато е така, а пък няма за какво. Трябва да помислим, че както не искаме да пречат на нас, не трябва да пречим и на другите - това е проблемът.

Когато преодолеем лошия сарказъм към всичко, направено от другите, ще вървим към по-добро.

Да бъдем преди всичко хора и да се обърнем към себе си!

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм