Людмила Стоянова с премиера на третата си книга – „Спусъци“ в галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ - Плевен

Младата поетеса и писател Людмила Стоянова, член на Дружеството на писателите – Плевен, представи на  3 септември 2025 г. третата си книга – „Спусъци“ в галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ гр.Плевен.

След стихосбирките  „Камъчета от луната” през 2006г. „Пъзел за пораснали”през2014г., в новата си  книга „Спусъци“ с поезия и проза  младата  авторка  дръзва да натисне спусъците на откровението, смелостта, любовта и красотата чрез поетичното и прозаичното слово.

Проникновен, задълбочен анализ на творбите в новата книга на Людмила Стоянова представи плевенската поетеса Албена Декова:

„…И наистина Вселената е манифестирала в творбите на младата авторка създадена реалност в мислите и докосната в сърцето истина, която откриваме в хармоничното цяло на слово и картина и техните думи и багри, с които тя умело борави…

… В прозата, си Людмила Стоянова споделя своите есеистични прозрения, експресии и импресии, в които запазва поетичния си изказ, но и внушава философски обобщения и психологически анализи на човешката самобитност.

В кой от паралелните светове ще попадне, например, човекът, зависи от думите, които влага в мисълта си. Затова още в обръщението си към читателя в началото, младата авторка обещава: „Тази книга няма да ви научи да стреляте, но всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък ... и тогава вашите възприятия за красивото ще се събудят”…

Между лутанията и търсенията си, хората някак си установяват, че понякога дори обичат.

И точно затова са им необходими спусъците – спусъците на страстите, очакванията, надеждите... Мислите и възприятията опрашват съзнанието, ни припомня Людмила Стоянова. Съмнението и страхът се прицелват и отстрелват Белия елен – истината. И само доказват, че тя съществува, но скрита в тайните на живота – „там, където изчезват гръмотевиците” и там, където е мястото на Бог, където „сънищата се живеят, а животите се сънуват.” А какво ли се случва в съня в нощта на светулката?! Всеки ще открие сам за себе си.

За младата авторка свободата е мястото, където се ражда истината и умира страхът. Там живее Белият елен, символ на тази истина, на надеждата и вярата. Без белия цвят не може да съществува никой друг цвят. Дъждът пък е същество без очи, с хиляди пръсти, които галят със студена нежност….

Любовта за Люси ухае на свобода и смелост. Тя е за смелите, дръзнали да обичат и да преборят сянката си с любов, да я интегрират в себе си, да я приемат и погалят като приятел, като спусък за промяна. Такова е посланието в творбата „Черните вълци”.

Аналогия с притчите на Хорхе Букай може да направим и в прекрасния разказ „Чувствен уестърн”, в който се разиграва дуел между Любовта и Съмнението, а изходът е решен от Вярата и Надеждата. Да, наистина „не е важно към какво гледаме, а кой го гледа.”…

…В поезията си Людмила Стоянова продължава да разгръща екзистенциите на човешкото съществуване. В стихотворението си „Почит” тя възторгва човека, който благовее пред „майчината блага сила” и земята, която подобно майка пази светите мощи на хора като Преподобна Стойна, Левски, Караджата, Ботев, героите от Батак... Пред тези, които ни увличат във вярата на „Аз мога!”  Цикълът стихове започва с патриотична серия, възпяваща подвига на българската кръв и безсмъртната саможертва на борците ни за свобода, за да може да „ходим с вдигната глава”.

Но защо тогава човекът днес е загубил срам и доброта, забравил е Бога и пътя, сочен от героите? И отговорът за лирическия герой е:

 „... изчезна някъде Човека,

от алчност просто се стопи.

И шестваха паради на разврата,

на падналия дух и гордостта,

а някъде далече от тълпата ... 

умираше на топка любовта.” (Поспри човече)

Изходът от растящата неправда поетесата намира във вярата. Стиховете й звучат като възторжена възхвала и химни на тази вяра, че всеобхващащата обществото жлъч е безсилна пред  „топлината// на две ръце преплетени в една,// пред прошката и чистотата,// изригнали от пулса на духа.”

В своя  анализ на творбите в „Спусъци” Албена Декова достига до дълбините на житейската мъдрост на Людмила Стоянова: „книгата на Людмила Стоянова е храм на нейната светла орис и добротворчески обет, които тя ни завещава в цвят и слово, за да се превърнат те в „спусъци на сърцето”.

Люси за своята нова книга: „Думите са магическите спусъци на съзнанието, чрез които в нашата реалност паралелно дишат множество светове. Смесват се като бои и образуват умопомрачителни картини на чудеса, абсурди, откровени глупости и духовни подвизи. Най-великото оръжие, с което сами можем да изберем към какво да се прицелим, е мисълта… Тази книга няма да ви научи да стреляте, но всяка история и стих в нея ще потърси някой вътрешен спусък... и тогава вашите възприятия за красивото ще се събудят...“ .

Председателят на Дружеството на писателите в гр.Плевен  - Нина Чилянска  поздрави  младата авторка от името на дружеството с пожелание за здраве и нови смели вдъхновения и  постижения и   Поздравителен адрес.

В духа на културното  събитие беше участието на  преподавателя  по цигулка в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен,  Пламен Иванов с музика от  „Четирите годишни времена“ на  Антонио Вивалди  и Ивайла и Данаил от  клуба по спортни танци „Зорая“- Плевен .

Людмила Стоянова  - Люси благодари сърдечно на всички участници в културното събитие, на Албена Декова, на Нина Чилянска и Дружеството на писателите – Плевен,на  Регионална библиотека „Христо Смирненски“, на гостите и медиите, които  бяха част от цялото събитие.