„Сталин. Нова биография на един диктатор“ е книга за всички, които биха искали да разберат Сталин и неговата епоха, характера и логиката на действията на съветския диктатор, оказал решително влияние върху развитието на света и на България.

В последните години не само на българския, но и на световния книжен пазар се появиха редица книги за Сталин. В океана от мисли и безсмислици мирно съжителстват и почти не се засичат сериозните, строго документални изследвания и евтините еднодневки, съшити на бърза ръка от анекдоти, слухове и измислени сензации. Двата лагера – на научната историография и на сензационнатапублицистика – отдавна не си обръщат внимание. Само от време на време някой сериозен учен ще се възмути публично от поредната фантасмагория. Читателят все по-трудно се ориентира в купищата фалшификации, свободни интерпретации и фантазии, родени от превъзбудени умове.

„Сталин. Нова биография на един диктатор“ е, от една страна, своеобразно обобщение на десетилетния труд на един от водещите световни историци на периода, но и книга, която се ползва от най-новите изследвания на съветските архиви. Привилегия, която много историци доскоро нямаха.

Авторът Олег Хлевнюк е доктор на историческите науки, главен специалист на Държавния архив на Руската федерация, както и водещ научен сътрудник в Международния център за история и социология на Втората световна война и нейните последици.

В „Сталин. Нова биография на един диктатор“ Хлевнюк се концентрира върху важните събития от живота на Сталин и ключовите аспекти на неговата личност и власт. За разлика от Стивън Коткин например, който пише колкото биография на Сталин, толкова и история на Русия през първата половина на века, Хлевнюк е свил обхвата на книгата си и резултатът е далеч по-концентриран и красноречив, а заедно с това и невероятно интересен за изкушените от личността на съветския лидер. Авторът е подходил на две нива, като наред с хронологичния разказ, в кратки интерлюдии той се връща към онези страшни часове в Близката дача, когато Сталин бавно умира, а сковани от страх хора влизат и излизат от стаята му, незнаейки какво да сторят. Именно тези мигове Хлевнюк използва, за да вникне в личния живот на вожда и неговата личност.

Хлевнюк е свободен от оковите на миналото, към които мнозина остават и до днес приковани в опитите си да оневинят Сталин или да омаловажатпрестъпленията му. Като специалист, един от най-добрите познавачи на архивите, Хлевнюк има трезва и хладна преценка за него. В същото време много добре знае къде са границите на познанието ни за миналото и те са добре очертани в неговото изследване. Това е още една черта, която го отличава от онези, които опитват да запълва белите полета със слухове и спекулации.

„Сталин. Нова биография на един диктатор“ е книга, която обобщава десетилетните изследователските усилия на един от най-добрите историци на Русия. Хлевнюк е впрегнал всичките си познания и опит, за да изгради убедителен портрет на маниакален, параноичен и страховит деспот. Неговата книга дава ново, по-задълбочено разбиране за Сталин – една от определящите личности на XX век.

Отзиви

…Сега се появява великолепната книга на Хлевнюк, дълбоко информативна и напълно убедителна биография, написана от старателен руски историк, който познава съответните архивни материали по-добре от всеки друг учен. Филтърът на Хлевнюк пропуска само най-важното; това, което той осветлява е толкова ново и съдържателно, че портретът в крайна сметка изглежда по-точен и завършен от всичко преди.

Foreign Affairs

Олег Хлевнюк е един от застрашените сега видове: руски историк, който си сътрудничи със западни учени…за да изготви обективни изследвания въз основа на новопубликувани документи. Прецизен и балансиран при използването на източници, „Сталин. Нова биография на диктатор“ има много предимства пред други издания, не на последно място и заради краткостта й: Хлевнюк обхваща на малко повече от 400 страници, както живота на Сталин, така и характера на диктатурата му…

Times Literary Supplement

Откъс

Нощта и утрото на 1 март 1953 г.

Близката вила

Последната вечеря на „петорката“

В събота, 28 февруари 1953 г., Сталин кани в Кремъл четирима съратници: Маленков, Берия, Хрушчов, Булганин. През последната половин година от живота на вожда тези четиримата, заедно със Сталин, са т.нар. ръководна група, „петорката“. „Петорката“ редовно се среща със Сталин. Другите негови стари приятели: Молотов, Микоян, Ворошилов, са в немилост. Сталин не искал да ги вижда.

Формирането на тесни групи ръководители с участието на съратници, избрани от вожда, е нормален метод за управлението на Сталин. Той обикновено наричал тези групи според броя на хората в тях: „петорка“, „шесторка“, „седморка“, „осморка“, „деветка“. Групите ръководители, начело със Сталин, били фактически висшият орган на властта в СССР. Формалните партийни и държавни структури отговаряли за всекидневното рутинно управление на страната, но те действали в сравнително тесни, определени отгоре рамки. За разлика от групите ръководители, те работели като обикновени бюрократични институти. Разграничаването на формалните и неформалните институти позволявало на диктатора да използва възможностите на разширяващата се бюрократична машина и в същото време да не изпуска основните лостове на висшата власт. Сталин избягвал и най-малките процедурни затруднения, посочвал и променял състава на групата ръководители, определял удобните за него места и времето за заседания и „другарски“ срещи. С други думи, той непосредствено и всеки ден контролирал централния възел на властта, като използвал патриархални методи, за да управлява своето лично „политическо стопанство“. Й. Горлицки нарече това смесване на нормалните бюрократични институти с патримониалната власт на диктатора неопатримониална държава.

Така организираната система на висшата власт не би могла да съществува без постоянната заплаха от репресии, която гарантирала политическата лоялност на чиновниците и особения военномобилизационен стил на работа на апарата. Сталин здраво контролирал съветските служби за сигурност и във всеки момент можел да арестува или да разстреля когото поиска. В тази книга има много такива примери за разправа даже с членове на висшето ръководство и с техни роднини. Една от характерните черти на диктатурата на Сталин е, че той е пръв при вземането на решения, без да е ограничен от правила и формални институции. Най-бързият и ефикасен начин за постигане на лични или служебни цели е непосредственото общуване с диктатора. Но подобно общуване предполагало, че си допуснат до средищата, където се упражнява властта на Сталин, и тези места добиват за многобройните съветски чиновници и за членовете на висшето ръководство особен, може да се каже, сакрален характер. Средищата на властта на Сталин са имали собствена йерархия, кръг от посветени. Те са били неотменим компонент и от личността, и от диктатурата на Сталин.

Московският Кремъл е официалният символ на съветското правителство и на самия Сталин. За Кремъл знаели всички, но само малцина са бивали в кремълския кабинет на вожда. Това е голямо помещение с висока дъбова ламперия, разделено на две зони: работното бюро на Сталин и дълга маса за заседания. Сред предметите в интериора по-интересни били един голям часовник (Сталин го поглеждал, за да провери дали посетителят е дошъл навреме) и гипсова посмъртна маска на Ленин на специална поставка под стъклен похлупак. На стените – портрети на Ленин и Маркс. По време на войната към тях добавили портретите на руските пълководци Суворов и Кутузов. Кабинетът бил отражение на консервативните навици на неговия стопанин и почти не се е променял. Когато по време на войната заради нападенията на немската авиация в Кремъл трябвало да изкопаят бомбоубежище, в него направили копие на кабинета на Сталин: същите мебели, същите картини, същите пердета по несъществуващите прозорци. Вярно, че този кабинет бил много по-малък от оригиналния. За трийсет години през кабинета на Сталин в Кремъл са преминали около 3 хиляди души. Най-често в кабинета са идвали най-близките му съратници, а сред посетителите били и ръководители на министерства, на предприятия, учени, представители на културата, ръководители на органите на държавна сигурност, военни, гости от чужбина и т.н. Това е било най-достъпното сред средищата на властта на Сталин.

Но вечерта на 28 февруари 1953 г. Булганин, Берия, Маленков и Хрушчов, поканени от Сталин в Кремъл, не се качили в неговия кабинет. Сталин веднага ги завел в киносалона, място на властта за избрани и за най-близките. Това била малка зала за прожекции с 20 места, 7,5 на 17 метра, обзаведена през 1934 г. в бившата зимна градина на руските царе. Преди това съветските вождове гледали филми или извън Кремъл, в сградата на Управлението на кинематографията, или в Кремъл в малко помещение за прожекции на неми филми. Сталин обичал да гледа филми заедно със съратниците си. Постепенно прожекциите се превърнали в своеобразен ритуал. Има уникален документ как са протичали срещите в новата кинозала през 1934–1936 г.: подробните записки на ръководителя на съветската кинематография Б. Шумяцки. Той носел филмите за Сталин и неговите колеги и по време на прожекцията изслушвал техните забележки и препоръки. Бележките на Шумяцки ни дават възможност да разберем и дори да почувстваме атмосферата и правилата за поведение в тесния кръг от зрители в кремълския кинотеатър.

Обикновено прожекциите започвали късно вечерта и завършвали през нощ­та. Сталин седял най-отпред. Около него сядали другите членове на висшето ръководство. По време на прожекцията и след нея активно коментирали фил­мите и хрониката. Първи винаги се изказвал Сталин. Той давал указания както за съдържанието на гледаните филми, така и по общи въпроси за развитието на съветската киноиндустрия и идеологическата политика. Понякога канели и авторите на филмите, които щели да гледат. Това била висша форма за поощрение. Сталин поздравявал режисьорите за успешната работа и давал „съвети“ как да се подобри филмът. Документите на Шумяцки ни карат да не се съмняваме, че срещите в кремълския кинотеатър не са били просто форма за отдих на съветските вождове, а и неформални заседания на висшия орган на властта, свързани с проблемите на културната и на идеологическата политика. Най-вероятно преди и след прожекцията Сталин е обсъждал и други държавни проблеми със съратниците си.

Записките на Шумяцки прекъсват в началото на 1937 г. Няма съмнение, че то е било някак свързано със засилването на терора в страната. Шумяцки е арестуван в началото на 1938 г. и разстрелян. Прожекциите при Сталин продължават, но за тях ние почти нищо не знаем. Изглежда, в края на живота на вожда кремълският кинотеатър се е превърнал в място за отдих и неформални заседания на тясната група ръководители. Последното такова заседание на „петорката“ било в събота на 28 февруари 1953 г.

След прожекцията, това вече било навик, Сталин канел съратниците да вечерят във вилата. Вилата във Волинско, предградие на столицата, била много близко. Затова ѝ казвали „близката“. Средища на властта на Сталин периодично ставали много имения-вили и в Москва, и на юг, където той всяка година прекарвал дългите си отпуски. Но Сталин най-много харесвал „близката“ вила. Тя е била едно от най-важните места в неговия живот и на властта му.

Първото жилище на Сталин е построено тук през 1933 г. По онова време пренасянето на новото място било част от големи промени в личния и в политическия му живот. Страшният глад, обхванал страната в началото на 30-те години като последица от политиката на колективизация, съвпада с трагедия в семейството на Сталин. През ноември 1932 г. се самоубива жената на Сталин Надежда Алилуева. Сталин скъсва с миналото и започва нов живот на ново място.

Близката вила била много пъти достроявана, стопанинът вземал активно участие в промените. Резултатът бил огромна къща, странно съчетание на стандартно-бюрократичен стил и прекомерен лукс. По думите на дъщерята на Сталин, Светлана, всички стаи си приличали и били „безлични“. Рядко ползвали втория етаж, до който бил прокаран асансьор. Любима стая на Сталин, поне през последните години от живота му, била т.нар. малка трапезария на първия етаж. В това просторно помещение от 76 м² имало правоъгълна маса, дълга три метра, диван, бюфет, кресла, масичка с телефони, камина. До камината били ловните пушки и окачен на стената бинокъл. На пода имало голям килим. От стаята се излизало на голяма остъклена веранда и на тераса. Светлана пише, че в тази стая Сталин спял и работел. Голямата маса била отрупана с книги и документи. Ако нямало гости, Сталин се хранел в края на масата. Държал лекарствата в бюфета със съдовете. Обичал да седи край камината. По негово нареждане в камината пекли месо на шиш. В тази стая Сталин приемал посетители. Тук получил съдбоносният удар, причинил смъртта му.

Около вилата на Сталин имало голям, двайсет хектара, парк. Сталин лично се занимавал с благоустрояването на парка и лично организирал стопанството на вилата. Той направил плана на парник за цитрусите. Грижел за засаждането на лозе, за отглеждането на дини, за развъждането на риба в езерото. По негово нареждане даже пращали в магазините в Москва част от реколтата дини. В имението на Сталин имало коне, крави, кокошки, патици, малък пчелин. Работниците от охраната твърдят, че Сталин много и внимателно се грижел за това голямо стопанство, като се интересувал и от най-малките подробности. Запазени са стотици разпореждания на Сталин, записани от началника на стопанството във вилата, подполковник П. Лозгачов:

7 април 1950 г.: а) дините и пъпешите да се садят в сандъчета след 10 май; б) от средата на юли да се подрязват дините и пъпешите. [...] 20 април: [...] да се разредят елхите на пътеката от кухнята до езерото. [...] Царевицата да се сади през половин метър край главната къща и между ябълките до езерото, по-близо до беседката. Там да се сади бобът. [...] По краищата зеленчуковата градина да се садят патладжани, царевица, домати и т.н.

Лозгачов твърди, че подобни нареждания фактически е имало всеки ден. Всъщност Сталин е бил собственик на малко имение, с което предпочитал да се занимава сам, без да разчита на помощниците си. Той донякъде разпространявал този патриархален стил на управление и на своето „голямо стопанство“ – Съветския съюз. Лично контролирал и разпределял ресурсите и резервите на държавата, като записвал най-важните неща в специално тефтерче. Внимателно изучавал детайлите в сценариите за филмите, в архитектурните проекти и в тези за конструирането на военна техника. Докато прокарвал пътеки във вилата си, Сталин не забравял и улиците на Москва: „Казват, на площада на Арбат (където беше църквата пред киното) още няма павета (или асфалт). Това е позор. Един от най-оживените площади и целия в дупки! Натиснете и накарайте да завършат площада.“

И голямата зала (155 м²) – център на социалния живот във вилата на Сталин, е последица от неговите архитектурни нареждания. Това внушително помещение било създадено чрез обединяване на кабинета и полукръглата пристройка на една от терасите. В центъра на залата имало маса, дълга 7 метра, върху килим 12 на 6 метра. (Впрочем площта на този килим била колкото жилището, в което през 1953 г. живеели 16 средностатистически обикновени хора, тъй като тогава средната норма жилищна площ в съветските градове била 4,5 м² на човек.) Креслата и диваните били покрай стените. В голямата зала Сталин работел на масата или по диваните и на креслата. Но голямата зала била най-вече място за срещи и за редовните угощения.