Таджикистан се оказва едно от най-екстремните пътувания за Вероника. В интервюто си за „Мечтани дестинации“ тя разказва за приключението си заедно с приятелите си, което включва опасни планински пътища, граница на около 4000 метра надморска височина и ситуация, в която автомобилът, с който пътуват, се оказва с несъответстващи номера.

На 23 години Вероника вече има зад гърба си пътувания до едни от най-отдалечените и труднодостъпни места. Тя признава, че именно Централна Азия я е срещнала с най-много неочаквани ситуации.

Първоначалният план на групата бил да обиколи Таджикистан, да влезе в Киргистан и след това да се върне обратно в Таджикистан. Още пътищата обаче се оказали сериозно изпитание.

„В Таджикистан асфалтът липсва. Представи си „Балинова домнина“ в Манастирски ливади 10 пъти по-зле“, разказва Вероника.

Групата попаднала и на недовършени тунели, които трябвало да спестят около 40 километра път. Шофьорът им се опитал да премине през един от тях, но не им позволили, тъй като се очаквало да премине китайска делегация.

След това четиримата поели по друг маршрут, който се оказал още по-страшен. Пътят бил изсечен в планината, от едната страна имало отвес, а долу се виждала реката. От другата страна бил Афганистан.

„Леле, хора, тук ли ще умрем?“, казала Вероника във видео, заснето по време на пътуването.

Пътят продължил около 40-50 километра, а шофьорът дори решил да изпревари друга кола. Въпреки че групата била видимо притеснена, никой не посмял да му каже да намали.

„Карахме с 60-70 км в час на този път“, спомня си тя.

По-късно разбрали, че по същия тесен маршрут преминават и тирове. Това означавало, че едно разминаване можело да превърне ситуацията в още по-опасна.

След преминаването на планинския участък дошъл ред на границата между Таджикистан и Киргистан. Преди това групата планирала да прекара още една нощ в село Каракул, но не успяла да намери място за спане. Едната къща за гости била затворена, а другата – пълна.

Така четиримата решили да продължат към границата. Между двете гранични проверки имало около 20 километра път през планината, а телефоните им не работели.

Самата граница се намирала на около 4000 метра надморска височина. Вероника разказва, че високата надморска височина се усетила, макар и не еднакво от всички.

„Леко ти е лошо, леко ти е замаяно“, описва тя усещането.

Местните им препоръчали зелен чай, който според разказа ѝ помогнал да се почувства по-добре.

Истинският проблем обаче дошъл на самата граница. След като един от приятелите ѝ преминал проверката, граничарите извикали останалите навън, за да проверят автомобила. Паспортът на Вероника останал при служителите.

При проверката било установено несъответствие между серийния номер на автомобила и данните в документите.

„Номерата не съвпадат. Съответно най-вероятно колата е крадена“, разказва Вероника.

По думите ѝ шофьорът знаел, че има проблем, но обяснил, че вече няколко пъти е преминавал през границата и досега не са му създавали неприятности.

Пред групата имало два варианта – да се върнат обратно към Душанбе по вече изминатия опасен път или да продължат напред.

Решението било категорично.

„Този път се минава един път в живота. Аз няма да се върна и да мина този път пак. Никога. Никога повече няма да се върна там“, казва Вероника.

В крайна сметка тя и приятелите ѝ продължили напред, а шофьорът останал на границата. Групата вече била предплатила цялото пътуване, но според Вероника той не им върнал и сумата, която трябвало да възстанови.

Въпреки всичко Вероника гледа на преживяното като на история, която няма как да забрави. За нея именно непредвидените ситуации превръщат едно пътуване в истинско приключение.

„Това е начинът, по който пътувам. Където е офертата, там съм аз“, казва тя.

Чуйте целия разговор с Вероника в „Мечтани дестинации“, където тя разказва още за Таджикистан, Киргистан, екстремните пътища, високопланинската граница и моментите, в които пътуването се превръща в истинско изпитание!