Комисията за защита на потребителите (КЗП) е наложила санкции до 35 000 евро за нелоялни търговски практики, съобщи председателят ѝ Мая Манолова пред бТВ. По думите ѝ през последните две седмици проверките са установили множество нарушения в големите търговски вериги. В тях участват КЗП, Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция за приходите (НАП). Според Манолова за първи път институциите действат съвместно в такъв мащаб срещу високите цени.

Манолова посочи, че санкциите за необосновано поскъпване са между 10 000 и 100 000 евро. Според нея нарушението се доказва трудно, когато цената е повишена преди повече от година. Тя заяви, че КЗП ще защитава наказателните постановления пред съда, ако веригите ги обжалват. „Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат", каза Манолова. Според нея проблем са и вече достигнатите високи цени. Тя призова веригите да ограничат надценките на основните храни и отхвърли обяснението им, че цените в България се дължат главно на различните данъчни ставки, недостига на суровини и по-високите доставни цени. По думите ѝ веригите предпочитат вносни зеленчуци, а от българските производители изкупуват продукция под себестойност.

КЗП е изпратила на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) материали от проверки за предполагаеми нелоялни практики спрямо български производители. Като пример Манолова посочи вносната гауда и българския кашкавал, които според нея се продават със значително различни надценки. Тя обясни с тази разлика по-високата цена на българския кашкавал и посочи, че за нарушения от компетентността на КЗК санкциите могат да достигнат 10% от оборота.

КЗП ще обърне внимание и на цените на лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Според Манолова някои медикаменти у нас струват двойно повече, отколкото в Гърция. Тя даде за пример обезболяващи, противогрипни препарати, сиропи и капки, които се търсят повече в началото на зимата. Предстои преглед на нормативната уредба, за да се установи къде се натрупва най-голямото оскъпяване — при производството, търговията на едро или продажбата в аптеките, пише "24 часа".