Коментар на законопроектът за българския език, който предвижда правила за използването на чужди езици в публичната среда направи лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов тази сутрин пред БНТ, като обясни разликата между транслитерация и изписване на български думи с латински букви.

По думите му транслитерацията е регламентирана със закон и се отнася до лични имена, географски названия и имена на улици и площади. Според него изписването на думи от българския език с латински букви не представлява транслитерация, а шльокавица.

„Втози закон е уредено, че единствените думи, които се транслитерират, което означава се изписват на латиница, са лични имена, както в нашите лични документи, географски названия, т.е. реки, села, градове, названия на улици, на площади и нищо друго. Т.е. не може да напишете олигархия на латиница, защото олигархия, макар и чуждица, изписвана в българския език по този начин, ако го напишете на латиница, това няма да е транслитерация, това ще бъде шльокавица..“

Костадинов посочи, че законопроектът за българския език, който е бил приет на първо четене, слага крайна т.нар. “шльокавица”.

„Той слага край и нещо много по-опасно, защото шльокавиците, за съжаление, ще продължи да съществува, но тя ще продължи да съществува в интернет, в някакви комуникации, които няма как да бъдат регулирани. Все пак и ние не сме тоталитарна държава и ако някой иска да бъде неграмотен, никой не може да го спре. Но ще спре едно изключително трайно наложило се в българската обществена и публична сфера0 двуезичие.“

Той даде за пример надписите на английски език върху сградата на Българската национална телевизия и Народното събрание. Според него държавният език е българският и поставянето на дублиращи надписи на чужд език в публичната среда не е допустимо.

Според него не е законно използването на английски език върху указателните табели и нарушава действащия закон за транслитерацията.

Той подчерта, че в законопроекта са предвидени изключения за търговски и туристически обекти, където използването на чужди езици е необходимо за обслужването на посетителите.

„Нашият закон предвижда в член четвъртия линия трета специално изключения за търговски и за туристически обекти. Защото в крайна сметка, когато, примерно да кажем, обектът е настроен за работа с основно чужденци, да, логично е тогава да има надписи и на чужд език. И то не само на английски, а може би и на френски, на немски. Нали както обикновено е по хотелите.“

Костадинов отрече предложението да е насочено единствено срещу английския език. Той посочи, че според него в публичната среда не трябва да се допуска дублиране на надписи на различни езици.