Преди около месец показахме цените на основни хранителни продукти от празничната трапеза в магазин, който е част от голяма верига. На 22 декември отново бяхме в него, за да проверим - има ли движение в цените им непосредствено преди празниците, пише NOVA.

Месото за основното ни - свински врат без кост - отново е на промоция и цената му е същата като от преди 1 месец



Картофите за гарнитура струват 1,90 лева - същата. Цената на царската туршия остава непроменена - и преди 1 месец и сега тя струва 12,99 за 1,200 гр.

Преди 1 месец цената на мандарините беше 3,99 лв/кг. Сега наблюдаваме, че цената им е 2,99 лв.

Мандарините поевтиняват, а бананите и руската салата запазват стойността си. Следващи в списъка са продуктите за баница: през ноември купуваме 10 броя яйца на промоция за 4,59, а в момента струват 6,59

Месец по-рано купихме тази бучка краве сирене за 8,49 - в момента цената й е 9,59 за 400 гр.

При фините кори, селският хляб, шоколадът и газираното няма промени в цените. Ето я и сметката - наблюдаваме поевтиняване на мандарините с лев, поскъпване при яйцата с 2 лева, а при сиренето с един лев и 10 стотинки. Всички останали продукти от списъка ни запазват стойността си.

Владимир Иванов: Основните хранителни продукти са почти без промяна през цялата година

2025 година не е характерна с нарастване на цените. Това каза председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов. 

“Пазарните тенденции почти нямат промяна. При яйцата от два месеца се наблюдава поскъпване. За конкретното равнище вече въпросът е от кой магазин са купени и къде, но имат едни 7 стотинки изменение. Това не е нито сезонно, нито е вследствие на други комбинации. Просто през 2024 г. пазарът на яйца беше много, защото пазарният сблъсък е баланс между интерес на производител и потребител. В момента е една добра ситуация за българските производители на яйца”, обясни Иванов.

Според него търсенето не е чак в такива темпове, че да доведе до покачване на цените. “Единственият продукт, за който има недостиг на пазара, са краставиците. Предлагането е много малко, но това е по съвсем закономерни икономически съоръжения”. 

“Наблюдава се един доста сериозен стабилитет при предлагането на месо, на варива, на мазнини, на млечни продукти. 2025 година беше година на едно стабилно пазарно равновесие. Доста словесна спекула има по темата какво нарастване на цените ще има. 2025 година не е характерна с нарастване на цените”, обясни експертът.  

КЗК откри изкривявания във всички звена на пазара на храни у нас

По думите му единственият проблем, който имахме през годината спрямо хранителните продукти, бяха плодовете. “Имахме лош климат, лоши проявления, особено през май и април. Това доведе до по-малки реколти и по-високи цени. Основните хранителни продукти са почти без промяна през цялата година”. 

“Ако погледнем цената на потребителската кошница и я сравним със същия период от миналата година, имаме една и съща стойност”, смята Иванов. 

“Това, което се прави със словесната спекула, е, че се приказва, че ще станат страшни трендове и изменения. Не виждам откъде ще станат. Имаме един много стабилен европейски пазар, световният също е стабилен на горива и на основни храни като пшеница, царевица, захар и олио. Няма икономически фактор, който да докара странни ръстове или изменения”, обясни той.

Според него при приемането на еврото ще паднат и трансферните разходи на сирена, зеленчуци, домати и краставици. “Свикнали сме да вярваме, че доматите и краставиците идват от Турция, но количествата от трети държави са доста по-малки и трети месец вече намаляват. Внасяме най-вече от Гърция и близки дестинации в Европа”. 

“Проблемът при пазара на млечните продукти е, че произвеждаме много малко масло. Има едно доста по-добро предлагане в Европа. Големият проблем дойде от голямата консумация на масло в страни като Белгия, Дания и Нидерландия. Ние не изнасяме, произвеждаме много малко”, коментира Иванов. 

По думите му потреблението на българския пазар за масло е много малко. Самите млекопреработватели нямат интерес да произвеждат много масло, затова разчитаме повече на внос.