Над 100 отровени или простреляни лешояда за осем години. Само през 2026 г. загиналите птици са 15. Зад тези тревожни данни стоят години природозащитна работа, човешки усилия и съдби, прекъснати за миг. За престъпленията срещу дивата природа, надеждата и силата на доброволчеството разговарят Ивета Шилигарова от Българския център за нестопанско право (БЦНП) и Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рубриката „Каузите на Дарик“.

Отровените лешояди - престъпление срещу природата

Боев е един от първите брадати лешояди, освободени в дивата природа на България след повече от 40 години отсъствие на вида. Прелита през осем държави и изминава 14 000 километра, преди да загине в България.

За Волен Аркумарев, природозащитник с 15-годишен опит в БДЗП, смъртта му е не просто загуба на рядка птица, а символ на заплахите пред усилията за възстановяване на изчезващи видове.

„Това не са просто числа - това са съдби и години работа, които само за един миг напълно се обезсмислят от тези престъпни действия.“

Според Аркумарев използването на отрови в дивата природа е проблем, който застрашава не само защитените птици, но и домашните животни и хората.

„Отровата в природата няма адресат. Всяко животно, дори човек, който се докосне до нея, може да загине.“

За да бъдат предотвратени подобни случаи, БДЗП настоява за по-строг контрол, по-сериозни наказания и законодателни промени. Един от проблемите, които организацията посочва, е липсата на изрична наказателна разпоредба за самото поставяне на отровни примамки в природата.

Историята на Шанс - спасеният лешояд, който върна надеждата

Сред тежките истории има и такива, които показват защо природозащитниците не се отказват.

На 8 април 2025 г. край Момчилград Волен Аркумарев става свидетел как двойка египетски лешояди поглъщат отровна примамка. Женската птица умира в ръцете му въпреки опитите да я спаси.

Но историята не приключва там.

С помощта на доброволци, местни жители и специално обученото куче Буда е открит мъжкият лешояд. Птицата е в тежко състояние, но все още жива. След спешна ветеринарна помощ и лечение в Спасителния център в Стара Загора тя успява да се възстанови.

Наричат я Шанс.

„Историите на надеждата и на втория шанс са много редки и за нас това беше символ на надеждата.“

Шанс е освободен отново в дивата природа, а през 2026 г. успява да отгледа поколение. За Аркумарев тази история доказва, че усилията на специалистите, доброволците и местните общности могат да променят съдбата дори на птица, която е била на прага на смъртта.

Как БДЗП връща застрашените птици в природата?

Вече 38 години Българското дружество за защита на птиците работи за опазването на дивата природа и възстановяването на застрашени видове.

Волен Аркумарев започва като доброволец още на 14-15-годишна възраст. Днес работата му включва теренни проучвания, научни изследвания и международни програми за опазване на птиците по миграционните им маршрути.

През 2025 г. получава европейско научно отличие за работата си по опазването на световно застрашения египетски лешояд. Той обаче приема признанието като награда за стотиците специалисти и доброволци, които работят за вида в България, Близкия изток и Африка.

Тези усилия изискват години постоянство и устойчива финансова подкрепа. Пример е възстановяването на брадатия лешояд в Алпите - процес, продължил повече от три десетилетия.

Затова дарителството, доброволчеството и партньорствата с бизнеса са съществена част от природозащитната работа.

БДЗП развива и социално предприемачество чрез продукти с кауза - книги, значки, подаръци и други артикули, чиито продажби подкрепят опазването на природата.

Да възпитаме следващото поколение защитници на природата

Опазването на природата започва и с образованието.

Чрез програмата „Екоприключенци“ БДЗП предоставя на учители и ученици образователни материали, игри и практически занимания, които превръщат опознаването на дивата природа в приключение.

Целта е децата да развият любопитство, отговорност и отношение към околната среда още от най-ранна възраст.

„За нас е важно чрез тази програма да поддържаме очите и сърцата им отворени за любов към околната среда“, споделя Аркумарев.

Какво мога да направя аз?

Не е нужно да си еколог или орнитолог, за да допринесеш за опазването на птиците.

БДЗП организира доброволчески инициативи, включително природозащитни дейности на Атанасовското езеро край Бургас, наблюдение на освободени птици и кампании за популяризиране на важни природозащитни каузи.

Всеки може да се включи и като дарител, доброволец или посланик на природата. Дори подаването на сигнал за нарушение е действие, което може да предотврати загубата на защитени видове.

„Колкото по-голямо е нашето ято, толкова по-силни сме и толкова по-успешни сме в нашата работа и в нашата кауза.“

Научете повече за възможностите да подкрепите природозащитната дейност на Българското дружество за защита на птиците.

Защото природата не ни е даденост. И всяка спасена птица, всяко опазено местообитание и всеки човек, който избира да помогне, имат значение.

„Каузите на Дарик“ е рубрика на Дарик радио с водещ Ивета Шилигарова от Българския център за нестопанско право, която среща аудиторията с хората и организациите, работещи за решаването на важни обществени проблеми. В основата на всеки разговор стои въпросът: „Какво мога да направя аз?“