Състезателката ни по таекуондо Кимиа Ализаде беше тържествено посрещната от десетки фенове на Летище София при завръщането си в България. Гордостта от постижението ѝ беше видима, докато тя носеше на гърдите си бронзовия медал, спечелен на Олимпийските игри в Париж.
Сред множеството посрещачи имаше много млади почитатели на Кимиа, които нетърпеливо искаха да се снимат с нея и да получат автографи.
Във френската столица иранката с български паспорт завоюва бронзовото отличие до 57 кг. след успех над Луо Дзонгши от Китай, която е №1 в световната ранглиста. Това беше и първи медал за България в този спорт на Олимпийски игри.
Кимиа сподели при завръщането си в България, че е отишла за злато във френската столица, но е горда от представянето си, съобщи dsport.
“Това е удоволствие за мен, че успях да стигна до бронзовия медал на Олимпийски игри. Зад този медал има много труд. Щастлива съм, че всичко се отплати и че донесох този медал вкъщи”, започна Кимиа Ализаде.
“Когато отидохме там, отидохме за злато, защото тренирахме за злато. Бях шокирана (след загубата в първия мач), защото не очаквах да загубя мача в последната секунда. Беше грешка, но трябваше да се събера отново физически и ментално. Не е лесно, но всички знаем, че е спорт, игра. Дадох най-доброто за себе си и страната си, имам предвид България, за да стигна до медал. Горда съм".
“Мога само да кажа “Здравейте, аз съм Кимиа. Ще дам най-доброто от себе си да науча скоро български”, сподели бронзовата медалистка.
“Да, беше моя приятелка, но оставих това настрана. Имах много подкрепа от българския отбор. Треньорът, федерацията. Казаха ми да съм спокойна и да се фокусирам върху играта си. Това е резултат от отборна работа”.
“Това е 8-годишно пътуване с много моменти нагоре и надолу и с много контузии. Просто се опитвам да се насладя на добрите моменти. На последните Олимпийски игри не стигнах до медал. Беше много трудно. Преди 8 години стигнах до бронз. Насладих се на всеки момент”, каза още тя.
“Това е чест за мен (че е спечелила първия медал на Олимпийски игри в таекуондото за България). Това е отговорност. Знам, че млади деца и момичета ме гледат. Ще дам най-доброто от себе си и се надявам, че им вдъхнах малко надежда да продължат. Винаги ще съм дете на Иран. Пращам много любов на семейството и приятелите ми. Обичам ги”, допълни Ализаде.
