Кандидатът за депутат от ПП-ДБ във Варна Калоян Иванов даде интервю за "Будна Варна". Ето какво каза той в него:

Не вярвам да има човек във Варна, който да не Ви познава с брат Ви, но все пак представете се с няколко думи такъв, какъвто искате да Ви видят хората в тази нова битност като кандидат за народен представител?

– Казвам се Калоян Иванов, на 40 години съм и съм роден във Варна. Семеен съм, с три деца. Завършил съм висшето си образование в УУНТ „Никола Тесла“ в Белград, със специалност „Бизнес икономика“.

Член съм на ДСБ от 2013 година, а симпатизирам на идеите на партията още от самото ѝ създаване. Спортът е голяма част от живота ми – бивш национален състезател по баскетбол съм и съм участвал на три европейски първенства.


В последните 10 години, заедно с брат ми, развиваме собствен бизнес, свързан с изграждане на жилищни сгради.
Решението ми да вляза в политиката не е продиктувано от лична изгода. Напротив – то идва от натрупаното през годините усещане, че спортът в България се развива без ясна посока и устойчив модел. Все повече деца и родители се сблъскват с трудности – спортът става по-трудно достъпен и често невъзможен.

Изгубихме цяло едно поколение – не заради липса на талант, а заради липса на визия, прозрачност и дългосрочна стратегия. Времето за чакане приключи. Вярвам, че е време за реални решения и нов подход към развитието на спорта в България.

– В своята програма Вие поставяте акцент върху деполитизацията на спорта. Как на практика ще извадите спортните организации от зависимостта им от държавния апарат?

– Деполитизацията на спорта не означава държавата да се оттегли, а да спре да контролира и влияе еднолично върху решенията в сектора.

На практика това минава през няколко конкретни стъпки.

Първо – ясни и прозрачни правила за финансиране. В момента много клубове и федерации зависят от модела „просия или рекет“. Този модел държи спорта зависим. Това трябва да се замени с обективни критерии – резултати, развитие на млади състезатели, масовост и реална дейност.
Второ – законова рамка, която да насърчава частното финансиране. Бизнесът трябва да има стимул да инвестира в спорта. Така клубовете няма да разчитат само на държавата.
Трето – повече самостоятелност на федерациите, но срещу реална отчетност. Моделът на „вечните кресла“ трябва да бъде преустановен. Да бъде въведена мандатност във федерациите и МОН. Държавата трябва да поставя рамката и да контролира прозрачността, но не и да се меси в управленските решения.

И не на последно място – инвестиции в инфраструктура, които да са достъпни за всички, а не да се използват като инструмент за влияние.

– Какви конкретни механизми предлагате, за да се ограничи политическото влияние при управлението на федерации и клубове?

– Най-важното е да спрем „скритото управление“ през зависимости. И използването на спорта за политическа реклама. Това не става с лозунги, а с ясни правила.
Първо – въвеждане на обективни и публични критерии за финансиране. Всеки евроцент държавни средства трябва да се разпределя по формула, която е ясна за всички – резултати, работа с деца, масов спорт, прозрачност. Така се премахва възможността някой да „наказва“ или „награждава“ по политическа линия.
Второ – пълна прозрачност. Федерациите и клубовете, които получават публични средства, трябва да публикуват бюджетите си, договорите и отчетите си. Когато всичко е на светло, влиянието рязко намалява.
Трето – ограничаване на прякото политическо участие. Активни политици и партийни назначения не трябва да заемат ръководни позиции във федерации. Спортът трябва да се управлява от хора от спорта и експерти, а не от партийни фигури.

И четвърто – стимули за частно финансиране. Колкото повече спортът се финансира от бизнеса и обществото, толкова по-малко ще зависи от политиката.

– Как според Вас трябва да изглежда една наистина устойчива законова рамка за финансиране на спорта?

– Законът трябва активно да отвори вратата за частния сектор. Това означава реални данъчни стимули за бизнеса да инвестира в спорт, както и облекчени процедури за изграждане на спортна инфраструктура.

Без участие на бизнеса няма как да имаме устойчив модел. Предлагам въвеждането на ясен и работещ модел за финансиране на спорта чрез данъчни стимули.
Компаниите ще имат право да насочват част от дължимия си данък към спортни клубове, федерации и академии. Неизползваните средства ще могат да се прехвърлят в бъдещ период.

Това не е увеличаване на данъците, а реинвестиция на част от вече дължимия данък. Създава се публичен регистър на организациите, които могат да получават финансиране, при пълна прозрачност и отчетност.

Целта е да се изгради устойчив модел, който да привлече частния сектор, да намали зависимостта от държавата и да създаде реални условия за развитие на детско-юношеския спорт и спортната инфраструктура.

– Казвате, че спортът не трябва да зависи основно от държавния бюджет. Кои алтернативни източници на финансиране виждате като най-реалистични в България?

– Диверсификацията на паричните потоци към спорта е ключова за неговото устойчиво развитие. Спортът не трябва да зависи единствено от финансиране от държавния апарат.
Необходимо е активно приобщаване на частния бизнес чрез стимули за доброволно спонсорство – както към спортните клубове и федерации, така и към изграждането и поддръжката на спортна инфраструктура. Това е доказан модел в развитите западни държави, който води до по-стабилна и независима спортна система.

В България този модел все още не е достатъчно развит – не защото липсва интерес от страна на бизнеса, а защото липсват ясни правила, стимули и предвидима среда. Именно тук е ролята на държавата – да създаде условия, в които инвестицията в спорт е лесна, прозрачна и има смисъл.

– В стратегията Ви бизнесът има важна роля. Как ще убедите частния сектор, че инвестицията в спорт си заслужава?

– Бизнесът отдавна е заявил готовност да участва в развитието на спорта. Нашата задача е да създадем доверие и предвидима среда, в която той да инвестира по собствен избор, а не под натиск или при неравнопоставени условия.
Целта е ясна – партньорство, основано на прозрачност и взаимна полза, а не на зависимости. Когато бизнесът вижда смисъл и сигурност в инвестицията си, той ще бъде естествен двигател на развитието на спорта.

– Къде е границата между полезното участие на бизнеса и риска спортът да стане зависим от корпоративни интереси?

– Спортът и бизнесът могат да бъдат партньори само когато интересът е споделен и прозрачен. Когато инвестицията е доброволна и със собствени средства, рискът от зависимости е минимален – защото целта е ясна: устойчиво развитие и реален резултат.

Важно е да изградим среда, в която спортът не е разход, а стойност – както за обществото, така и за инвеститорите.

В този смисъл спортът трябва да започне да се развива и като икономически устойчив сектор – с потенциал да привлича инвестиции, да създава стойност и да се превръща в конкурентен продукт, без да губи своята обществена мисия.

– По отношение на спортната инфраструктура — кое е най-голямото препятствие днес пред частните инвеститори и как ще го премахнете?

– Спортът е част от социалната среда и важен елемент от социалната политика. В същото време интересът на частния инвеститор е икономически – той търси възвръщаемост и устойчив модел. За да съчетаем тези два свята, трябва да създадем условия, които са работещи и за двете страни. Публично-частното партньорство е един от най-реалистичните и ефективни механизми за това. Чрез него държавата и общините могат да запазят социалната функция на спорта, а бизнесът да участва активно в неговото развитие. На практика това означава няколко неща: предоставяне на терени за изграждане на спортна инфраструктура от частни инвеститори, облекчени и бързи административни процедури, както и концесии на съществуващи бази с ясно разписани задължения – за модернизация, поддръжка и гарантиран обществен достъп.
Към това трябва да добавим и реални данъчни стимули, които да направят инвестицията в спорт предвидима и привлекателна.

Целта е проста – да изградим модел, в който общественият интерес и бизнес логиката не си противоречат, а се допълват.

– Вие разделяте спортовете на приоритетни, глобално разпознаваеми, национално приоритетни, олимпийски и нови. По какви критерии ще се определя кои спортове попадат във всяка категория?

– Това е основно въпрос на политика и приоритети на Министерството на спорта. Защото спортът не е просто дейност – той е част от всяко семейство и източник на национална гордост.

Различните спортове имат различна роля и не можем да ги поставяме под един общ знаменател. Има глобални спортове с висока гледаемост, посещаемост и сериозен икономически потенциал. Има традиционни за България спортове, в които имаме силни школи и доказани специалисти. Олимпийските спортове от своя страна носят пряко национално самочувствие и международно признание, дори когато не са масови. А има и нови, бързо развиващи се спортове, които привличат младите и задават бъдещите тенденции.
Често един спорт попада в повече от една категория и именно това трябва да се отчита.

Затова финансирането трябва да стъпи върху ясна система за приоритизация – обективна, публична и предвидима. Така ще се насочват ресурсите там, където има най-голям обществен ефект – както в масовия спорт, така и във високото спортно майсторство.

Само по този начин можем да прекъснем практиката на финансиране по политически или „приятелски“ линии и да изградим работеща и справедлива система.

– Как ще измервате успеха на тази стратегия — само чрез медали и класирания, или и чрез по-широк достъп до спорт и масово участие?

– Спортът не се измерва само с медали и постижения. Той има много по-широко значение за обществото.
В общ план можем да разграничим две основни направления. Първото е масовият спорт – този, който има пряко влияние върху ежедневието на хората, особено на децата. Той изгражда здравословни навици, създава социална среда, учи на дисциплина, работа в екип и комуникация. Ефектът му върху здравето е безспорен – намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет и депресия.
От другата страна е спортът за високи постижения. Той носи национална гордост, вдъхновение и международно признание. Но освен това има и сериозно икономическо значение – създава възможности, генерира интерес, привлича инвестиции и развива цели индустрии около себе си.

– Ако трябва да посочите една ключова промяна, която би дала най-бърз и видим ефект върху българския спорт, коя би била тя?

– За съжаление, в спорта резултатите не идват бързо. Основният ресурс тук е човешкият. Създаването, развитието и реализацията на „продукта“ спорт изискват време – толкова, колкото е нужно за отглеждането на едно дете.
Затова е изключително важно да имаме устойчива стратегия, базирана на финансова сигурност и независима от променящите се политически фактори. Спортът не може да се развива на парче – той изисква дългосрочна визия и последователност.

Ако трябва да отговоря кога ще се видят първите резултати – те ще дойдат много скоро след промяната на системата. Най-напред в достъпността до спорт за децата и семействата, след това в начина, по който изглежда националният ни спорт, и в крайна сметка – в самите резултати.

Защото когато основата е стабилна, успехите са въпрос на време, а не на случайност.