Седем седмици преди Великден е Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Празникът винаги се чества една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости.
Колко дни ще почиваме през 2023 г.?
По традиция на този празник младите искат прошка на по-възрастните с думата "Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо...", а те им отговарят – "Простено да ти е и от мен, и от Бога" или "Просто да ти е, Господ да прощава". На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. По традиция прошка не си искат само женените, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.
Празници на възраждащата се природа
На вечерната трапеза се слагат риба, баница със сирене, яйца, мляко и без никакво месо.
Един от най-обичаните ритуали – обичаят "амкане" или "хамкане" се прави след вечеря. За да се изпълни ритуалът, е необходимо да се свари яйце или да се приготви парче халва или сирене, завързани на конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста и ръце зад гърба, когато яйцето или халвата се насочи към него. Който захапе яйцето или халвата с уста, той ще е най-здрав.
Кукери гонят злото от Пловдив с шествие по Главната тази неделя
В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
