„В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. И нямаха дете, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст“. Лука 1:5-7

„И праведните хора имат липси, и те се разболяват, и те минават през трудности, но Писанието ни казва, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога. Когато Бог допуска изпитания, те вършат нещо добро за нас. Могат да ни смирят, обогатят, Бог ни оформя по Своята воля и това води до добри резултати. Но какво да правим, когато сме в изпитания?

Нека не се вторачваме в проблема.

Нека мислим повече за Божието слово, а не за негативните обстоятелства. Да има в душите ни надежда и доверие в Бога, вместо страхове“. Това каза в рубриката „Думи на надежда“ пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“.  

Да продължим да правим добро и да помагаме на другите

В навечерието на Рождество Христово, той дава пример със Захария и Елисавета, които независимо от липсата на така желаното от тях дете, не са спрели да служат на Бога и на хората. По думите му, и ние днес, ако не сме вторачени в проблемите си, а мислим, как да бъдем за благословение - ще сме от полза не само на другите, но и на самите нас.

Захари получи от Бога уверение, че молитвите му за дете са чути, чрез ангел. Но предвид своята възраст и тази на жена си, той не повярва.

„И ние понякога се опитваме да си обясним Божиите дела и се изпълваме със съмнения, защото се вглеждаме повече в невъзможните обстоятелства. Фокусираме се върху лошата диагноза, прогноза, изчерпаните спестявания, възрастта… Но какво каза Божият вестител на Захария, когато той се усъмни? „Ето ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато се сбъдне това, защото не повярва“ – Лука 1: 20. Тук отново има за нас урок:

По-добре да мълчим, вместо да говорим неверия и съмнения.

Често изговаряме в недоволството и съмненията си мисли, че никой не ни обича, не ни върви, всички са егоисти, нищо хубаво няма да ни се случи, все на нас се случват лошите неща и т.н.“, коментира пастор Тончев.  

Той е категоричен, че Бог може да направи много повече, отколкото мислим или искаме. „Захари и Елисавета искаха дете, а Бог им даде пророк. Те станаха родители на великия Йоан Кръстител, Предтечата на Месията. Нека се доверим на Небесния ни Баща, да служим на Бога и на хората и в подходящото време, Той ще ни благослови“, призова пастор Тончев.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл: