Премиерът на Унгария Виктор Орбан, полският му колега Матеуш Моравецки и водачът на италианската партия "Лига" Матео Салвини се срещнаха в Будапеща, където бе провъзгласен троен съюз между силите, представлявани от тези лидери. Така Орбан отново се върна към любимата си тема за възраждане на християндемокрацията в Европа. "Европейската народна партия (от която наскоро излезе под натиск унгарската управляваща партия ФИДЕС, б. а.) изглежда се е ангажирала да сътрудничи с европейската левица, а християнската демокрация днес не е реално представена в Европа - заяви той. - Ние искаме да представляваме тези хора, искаме те също да имат право на глас в Европейския съюз."

Унгарският министър-председател не за пръв път представя алтернативната си визия за християндемократите в политически и идеологически контекст. Както посочва Ян-Вернер Мюлер, професор в Принстънския университет, християнската демокрация се заражда през 19-и век като опит християнството (и особено католицизмът) да бъде примирено с модерната демокрация. До края на Втората световна война обаче християндемократите парадоксално подкрепят антидемократичните режими.

Руският шпионаж в Европа: агресивен, видим и подлежащ на усъвършенстване

"Поверили в ръцете на фашистите спасението си от безбожния комунизъм, християните получиха суров урок: обединението с крайнодесните, антидемократичните сили се оказа катастрофална грешка - пише Мюлер. - Тогава те започнаха искрено да подкрепят демокрацията и правата на човека, както направи и самата Католическа църква на Втория Ватикански събор през 1962 г." Същевременно "неуморно критикуваха идеята за национална държава" за разлика от "днешните крайнодесни популисти като Орбан и Салвини".

До момента преобладаваше първият подход, предвиждащ суверенитетът на националните държави постепенно да отмира и все повече пълномощия да получават наднационалните органи на ЕС. Днес Орбан, Моравецки и Салвини се обединяват и му отправят предизвикателство - макар и на ниво официална риторика засега. Въпросът е защо смятат за политически ефективен този, както го нарича политологът Антон Пелинка, "реакционен, изостанал неоконсерватизъм ала ПиС (полската управляваща партия "Право и справедливост", б. а.)", та нали "консерватизъм от гледище на съдържанието може да има, само ако той не води до загуба на гласове, а печели такива".

За това според нас може да спомагат няколко процеса. Първо, промените на американската политическа сцена. Естествено християнската карта бе разигравана за собствени цели и от Доналд Тръмп. Но той намираше опора в консервативния мейнстрийм. Колкото до Джо Байдън, при всичките си уверения, че е дълбоко вярващ католик, той прокарва ярко "прогресивна идеология", което плаши мнозина духовници и миряни.

Президентството на Байдън е голямо изпитание за епископите от САЩ, подобна ситуация може би чака и епископите в Полша, изтъква полският проправителствен сайт wPolityce. Защото той "взема политически решения, които са в пълно противоречие с католическата вяра", а това се отразява не само на Съединените щати, но и на целия свят. Съответно новата християндемокрация, отстояваща традиционните ценности, може да представя курса на Байдън като заплаха за консервативните европейски католици, за да сплоти електората и да завоюва гласовете на колебаещите се християни. Което, второ, работи в полза и на друга цел - съпротива срещу борбата на Ватикана с "крайнодесните популисти". Светият престол бездруго отдавна воюва срещу възраждането на национализма в Европа, а през понтификата на папа Франциск това само се засили. Политиката на Франциск спрямо мигрантите например срещаше тихо неодобрение в Полша и Унгария, включително сред църковната общност, а Салвини влезе в открит конфликт с италианския епископат и Ватикана.

Сега Светият престол се сблъска със сериозна криза заради действията на Католическата църква в Германия, ревизирала учението за брака и семейството. Специалният "синодален път" на германските католици стигна дотам, че неотдавнашното писмо от Конгрегацията по въпросите на вероучението, според което не се приемат еднополовите бракове, предизвика безпрецедентни критики от страна на мнозина епископи, свещеници и миряни в Германия, подкрепени от техни едноверци в Западна Европа и САЩ. След Църквата по този проблем задължително се налага да говорят и политиците, което поставя в затруднение класическите европейски християндемократи и те се мъчат да не го повдигат в публични дискусии, за да не губят гласовете на консерваторите. Докато новата християндемокрация на Орбан, Моравецки и Салвини отдавна е направила избор в полза на традиционното семейство, отхвърляйки джендърната идеология. Оттук, трето, идва въпросът: какво да чака Русия от този троен алианс?

Католически експерти обърнаха внимание, че митрополит Иларион, оглавяващ отдела за външни църковни връзки в Московската патриаршия, изрази в изявление пълно съгласие с писмото на Конгрегацията по въпросите на вероучението. С оглед факта, че позицията на Руската православна църква доста често се свързва на Запад (с право или не - друг въпрос) с позицията на Кремъл, това може да укрепи симпатиите към Русия сред привържениците на новата християндемокрация в Унгария и Италия. По-трудни ще са нещата с Полша, където част от католиците са убедени, че руското общество само се преструва на консервативно. Макар че, нещо любопитно, напоследък консервативните православни в Русия с интерес към политиката започват да оценяват позитивно някои действия на полското правителство (например по въпроса за абортите) и го дават за пример на Москва. Ако това предизвика обратна реакция в полските католически среди, може би ще успеем да стопим част от негативите по адрес на Русия - дори в Полша.

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук