Слушайте цялото интервю със заместник-директора на Националния военноисторически музей в София Деяна Костова:
След 91 години, скрит от очите на публиката, разказваме историята на един безценен дар, събрал благодарността на цял народ и емоцията на монарха.
През 1934 г. на специална тържествена церемония за почит към героите на Шипка лично Цари Борис III поднася златен венец. Уникалният дар представя усилията на българската държава да изгради свой паметник на свободата в знак на почит към загиналите герои.
91 години по-късно уникалният дар е изложен за първи път в Националния военноисторически музей в София, специално за гостите на музея на 3 март.
Разговаряме със заместник-директора на музея Деяна Костова, малко преди уникалната експозицията да отвори врати.
„Един наистина уникален експонат, който сме избрали да представим заедно със снимки, разкриващи празничната атмосфера от тези дни, а също и с откъс от речта на самия цар Борис. Той казва, че този паметник се издига на мястото, където 57 години по-рано свободата е спряла в колебание и че пътят към тази свобода е дълъг и криволичещ и по него стоят както килията на Паисий, така църквите в кв. Фенер, лобните места на Ботев и Левски, несъстоялата се артилерия от черешови топчета на Априлското въстание. Път, белязан от усилията на целия български народ, обединен във вярата и в надеждата си за българското освобождение.”
На националния празник посетителите на музея могат да видят още копията на Самарското знаме и на знамето на Горнооряховските въстаници.
„Разликата между двете знамена е, че знамето на горнооряховските въстаници е шито от българи, то е шито за Априлското въстание и поради залавянето на въстаниците, които е трябвало да го носят през 1876 г., знамето е пленено и прибрано в конака в Търново. След освобождаването на града то е извадено и за Четвърта опълченска дружина наистина е голяма чест да се сражава под неговите дипли. И двете знамена минават бойния път на българското опълчение на Трета и Четвърта опълченска дружина и се сражават в най-знаковите сражения, за които ние всички сме чували – при Стара Загора, при Шипка, при Шейново.”
Деяна Костова обаче напомни и че има много форми, под които се е изразявал бунтът на българите по пътя им към свободата.
Говорим само за Опълчението, а всъщност над 50 000 българи се включат в редица други форми на участие във войната. Още преди тя да бъде обявена, в българските земи започват да се формират така наречените народни горски или планински чети, които са обединени от едни от най-знаковите дейци на Българското национално освобождение през 19 век – войводи като Ильо Войвода, дядо Жельо Войвода, Петко Войвода, Симо Соколов. Много, много имена, чийто живот е посветен на българската свобода, чиито вещи ние имаме наистина голямата отговорност да съхраняваме.
Какви са другите форми на участие в бунта?
Много ключова роля имат сформираните в хода на войната народни милиции. Това са тези българи по градовете, по населените места, които се обединяват в защита на родните си места и правят всичко възможно да противостоят на башибозушките набези, да помогнат за спасяването на максимален брой животи в тези военни условия. Тяхната роля е ключова както при Стара Загора, така и при Казанлък, Сопот, Търново.
А на въпрос коя е нейната любима история, свързана с Опълчението и с българските борби за свобода, Деяна Костова отговори така...
От гледна точка на това, че всяка една история е важна, трудно бих откроила. Може би, изхождайки от личните ми пристрастия към професията на медиците – това, което не ви разказах, а е за голямата роля на българите в медицинското обезпечаване на Руско-турската война, тъй като там има наистина огромен недостиг на кадри и стотици българи се включват в помощ на пострадалите от военните действия. Част от тях са високо квалифицирани, като д-р Моллов или пък д-р Константин Бонев, но основната част от тях са просто обикновени хора, които строят носилки, които строят носилки, които се втурват под отсеките на куршумите, за да пренасят ранените, които отварят домовете си, за да ги превърнат във военновременни болници, за да бъдат от помощ на тези, които са пострадали.
Хората са склонни да представят голямата история, тази на знаковите личности, на лидерите, но всяка една история, дори най-малка и най-човешка, е от изключителна важност, коментира още заместник-доректорът на музея.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
