Драго Симеонов е от онези хора, които могат да превърнат и най-обикновената история в забавен разказ. Познаваме го от ефира, където всяка сутрин от понеделник до петък ни събужда с гласа си, чувството си за хумор и характерната си самоирония. Този път обаче ролите се размениха и той влезе в „Мечтани дестинации“, за да разкаже за едно свое съвсем прясно пътуване до Турция.

Още в началото Драго направи важно уточнение, пътуването не е точно неговата стихия. „Аз съм много тегав на пътувания“, признава той с усмивка и така още от първите минути става ясно, че следващите седем дни далеч не са започнали с безгрижно стягане на куфарите.

„Пътуването изискваше от мене някаква допълнителна отговорност, от която до ден днешен ми е много трудно да се оправям“, разказва той. Затова и всеки път, когато му предстои да замине, в главата му започва да работи цяла система от планове.

„Дойде ли време да пътувам някъде, аз вътрешно започвам да се стягам. Правя си един план, втори план, подреждат се нещата ден по-рано, за да ги видя къде са.“

Самият той признава, че не е от хората, които просто хвърлят няколко дрехи в една раница и тръгват към летището с мисълта, че „каквото стане“. При него пътуването започва още преди да е напуснал дома си.

„Аз не съм лежерният пътуващ“, казва Драго, а зад шегата всъщност се крие една много човешка черта – нуждата да знае какво го очаква.

Последното му пътуване обаче дошло по необичаен начин. То не било негова идея, а предложение, което първоначално дори посрещнал с категорично „не“. Поканили го да се присъедини към малка група и да обиколи едни от най-луксозните места по Егейското крайбрежие на Турция.

„Моята първа реакция е не. Аз съм си тук на работа, аз се пазя, възрастен съм, режим. Кои хора? С кои хора ще отида? С такива травел инфлуенсъри ли? Аз не съм такъв човек.“

В крайна сметка любопитството надделяло. И Драго днес признава, че е щастлив, че е успял да заглуши първоначалните си притеснения.

Пътуването било организирано от Яна Хитова от „Емера Травел“, а Драго дори решил предварително да не проучва местата, които ще посети. Искал да остави елемента на изненадата.

„Аз, абсолютно не знаейки къде отивам, защото не исках да си развалям изненадата. Не исках да проуча предварително тия места. Исках каквото ще да става, с когото ще да съм.“

И точно това се превърнало в част от приключението. Още повече че компанията била съставена от хора, които не познавал предварително.

За Драго това също се оказало интересен експеримент. Макар да не се отпуска веднага сред непознати, той смята, че именно пътуването е един от най-добрите начини хората да се сближат.

„Мисля, че тайната на едно пътуване е, че след седем дни заедно почти няма как да не си паснеш с хората. Даже бих препоръчал да се пътува с непознати, защото те стават познати в самото пътуване.“

Този път обаче голямото изпитание за него не били хората, а луксът. Драго признава, че по принцип предпочита съвсем различен тип места.

„Аз съм точно обратното на луксозните места. Аз обичам едно място да е обживяно, изтъркано, изпитано, по-скоро скромно, малко, витално.“

Вместо това пътуването го отвело в четири луксозни хотела по Егейското крайбрежие. И ако за мнозина подобна почивка звучи като сбъдната мечта, за Драго тя се оказала своеобразно излизане от зоната му на комфорт.

„Свръхлуксозен хотел ме изнервя. Притеснява ме“, признава той.

Една от най-забавните му срещи с лукса се оказала още на входа на хотела, когато човек поискал да му вземе раницата.

„Аз започвам да се принуждавам да свикна с лукса. Понеже вътрешно в мен идва човек да ми вземе раницата и аз – байгановската. Не защото ще ми открадне нещо, а защото ми стана неудобно да ми носи раницата.“

Само с раница, за разлика от спътничките си, които пътували с големи куфари, Драго се оказал в свят, който не е свикнал да приема за свой. Постепенно обаче започнал да му се доверява.

„Какъв хамам? Къде ще се поливам аз тук? Това са спомени от моето детство, като нямахме топла вода. Ходихме на обществена баня и не беше готино.“

Оказва се обаче, че представата му няма много общо с реалността. Вместо претъпкано помещение с непознати хора, Драго попада в чисто, спокойно и почти празно SPA пространство.

Пътуването го отвежда и до Кушадасъ, а макар основната част от престоя да е свързана с хотелите, той успява да усети и малко от атмосферата на региона. За Измир например има собствено любопитство, свързано с различния характер на града и с усещането, че там Турция изглежда по-различно.

Драго обаче признава, че има още една страна на страната, която би искал да види – по-консервативната и религиозна Турция.

„Аз от вътрешно любопитство бих искал да видя тази Турция, която е станала по-религиозна. Която е направила много по-сериозни крачки в това отношение. Консервативна Турция. Просто да видя как изглежда, какво правят, какво мислят хората.“

И може би точно в това се крие най-интересното в неговото отношение към пътуванията. Макар първата му реакция често да е тревога, планове и желание да контролира ситуацията, любопитството в крайна сметка го кара да тръгне.

А понякога именно местата, които не сме избрали сами, хората, които не познаваме, и ситуациите, за които не сме се подготвили, оставят най-силния спомен.

При Драго това пътуване очевидно е било точно такова – малко извън зоната на комфорт, малко прекалено луксозно и достатъчно различно, за да има какво да разказва след него.

А какви са били най-големите му лични „победи“ в света на лукса, успял ли е напълно да се отпусне и какво още го е изненадало по време на пътуването, чуйте повече от интересния разговор и цялото интервю!