Ухан е блокиран от 23.01.2020 г. като опит да бъде овладяна епидемията от новия коронавирус. Транспортът е спрян, повечето магазини и фирми са затворени, а хората се съветвани да си стоят у дома.
Към момента жертвите на коронавируса са повече от 170, а заразените надхвърлят 7 700, като експертите очакват тези цифри да продължават да растат.
Го Дзин е 29-годишна социална работничка и активист за правата, която живее сама. През последната седмица, откакто градът ѝ е под карантина, тя води дневник, който споделя с Би Би Си. Там Го Дзин описва как минават дните ѝ и какво е чувството мястото, на което живееш, да е под карантина:
Всичко, което знаем за коронавируса до момента
Четвъртък, 23.01.2020 г. – денят на блокирането
Когато се събудих и научих, че града е блокиран, не знаех какво да правя. Не знаех какво означава това, колко дълго ще продължи и какви приготовления трябва да направя.
Вече много повече хора носят маски. Приятелите ми казаха да се запася с доста от тях. Оризът и нудълите почти са разпродадени.
Човек в магазина се запасяваше с голямо количество сол и някой го попита защо купува толкова много. Той отговори: "Ами, ако блокирането продължи цяла година?"
Отидох в аптеката и вече всички медицински маски и дезинфектанти бяха разпродадени.
След като се запасих с храна, все още съм в шок. Автомобилите и пешеходците намаляват и градът сякаш спря внезапно.
Трима души у нас под наблюдение заради коронавируса
Петък, 24.01.2020 г. – тихо навечерие на новогодишната нощ
Светът е тих, а тишината е ужасяваща. Живея сама и единствения признак, че около мен има и други хора са случайните шумове в коридора.
Имам много време да мисля как да оцелея. Нямам големи възможности или връзки.
Една от целите ми е да не се разболя, така че трябва да се накарам да правя упражнения. Храната е от решаващо значение за оцеляването ми, така че трябва да съм сигурна, че имам достатъчно запаси.
Правителството не каза колко дълго ще продължи блокирането, нито как да продължим да функционираме. Хората казват, че това може да продължи до май месец.
Близките аптеката и магазин бяха затворени днес, но беше утешително да видя, че куриерите все още доставят храна.
Вече изобщо няма нудъли в супермаркетите, но има малко останал ориз. Днес отидох и до пазара. Купих целина, чесън и яйца.
След като се прибрах, изпрах всичките си дрехи и взех душ. Личната хигиена е важна - мисля, че мия ръцете между 20 и 30 пъти на ден.
Излизането ме кара да усещам, че все още имам връзка със света. Много е трудно да си представя как възрастните граждани и хората с увреждания, живеещи сами, ще преминат през това.
Броят на жертвите от коронавируса расте
Събота, 25.01.2020 г. – самата китайската Нова година
Днес е китайска Нова година.
Сутринта видях малко кръв, след като кихнах и се уплаших. Мозъкът ми беше изпълнен с притеснения, че съм болна. Чудех се дали да изляза или не. Нямах температура, затова излязох.
Носех две маски, въпреки че хората казват, че е безсмислено и ненужно. Притеснявам се от нискокачествени фалшификати, така че двойна маска ме кара да се чувствам по-сигурна.
Отидох на разходка край реката. Две закусвални бяха отворени, а някои хора бяха извели кучетата си. Видях и други, които се разхождаха – предполагам, че и те не искаха да позволят на капана да ги хване.
Хонконг обяви извънредно положение заради китайския коронавирус
Неделя, 26.01.2020 г. – гласът ви трябва да се чуе
Не само градът е в капан. В капан са и гласовете на хората.
В първия ден на блокирането нямаше как да напиша нищо по темата в социалните мрежи заради цензурата. Интернет цензурата съществува отдавна в Китай, но сега е много по-жестоко.
Днес напуснах дома си отново и се опитах да преброя колко души срещам по пътя - осем от вкъщи до магазина, намиращ се на около 500 м от дома ми.
Около 20:00 ч. Чух викове: "Давай, Ухан!" от прозорците на хората. Колективното скандиране е форма на самоукрепване.
Предпазва ли ни наистина от вируси носенето на маска?
Вторник, 28.01.2020 г. – най-после слънчева светлина
В много градове вече е задължително хората да носят медицински маски на публични места.
Изхвърлят от градския транспорт тези, които не носят маска. Нямам представа защо не са си сложили. Може би не можеха да си позволят, или не знаеха, че вече е задължително. Независимо от това, те също имат право да излязат навън.
Хората от провинцията Хубей са изгонени от домовете си и няма къде да отидат. В същото време някои хора предлагат настаняване за жители на Хубей.
Днес най-накрая има слънчева светлина - точно като настроението ми. Видях повече хора в квартала и няколко социални работника.
Тревожността ми относно оцеляването ми бавно се разсейва. Социалното участие е важна необходимост. Всеки трябва да намери роля в обществото и да направи живота си смислен.
В този самотен град трябва сама да намеря своята роля.
За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук
Абонирайте се и за канала ни в YouTube
