Макар да има съдебни решения за незабавна защита на детето и червена бюлетина за издирване, Васил Ружин не е виждал дъщеря си Ева от 78 дни. Софийският районен съд дава право на майката да вижда детето в контактен център, в определени дни, а родителските права – на бащата.

Плевенският съд обаче присъжда правата на майката.

На 19 май Васил Ружин подава сигнал за изчезването на своята дъщеря Ева, като обявява детето за международно издирване и уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен. Законът предвижда институцията да реагира в рамките на 48 часа, но Ружин получава официален отговор едва след месец.

В писмо от друг орган – Държавната агенция за закрила на детето – той разбира, че майката на Ева и нейният нов партньор не са открити на посочения адрес и проверка не е извършена. По думите на Ружин обаче, семейството е било там. Това се случва, след като майката вече е нарушила две заповеди за незабавна защита, издадени срещу нея, добави бащата.

„Отдел „Закрила на детето“ пуска невярна информация, а от МВР получавам също, че изпълнявали разпореждания на дежурен прокурор. Какви са тези разпореждания от дежурен прокурор, при положение че има заповед за незабавна защита и тя не подлежи на изменение?“, коментира бащата.

След като не получава помощ от компетентните институции, бащата започва сам да търси детето си. Той публикува призив за помощ в социалните мрежи и тръгва да издирва Ева по Черноморието, тъй като от публикации на майката знае, че тя е там с детето. Няколко дни по-късно получава информация за точното местонахождение на Ева.

„Жената беше написала, че детето е било при нея на прическа – плитки, а майката се държала странно. Веднага ми светна, че няма как да сбърка, защото тя наистина се държи странно“, заяви Васил Ружин.

Бащата твърди, че новият партньор на майката неведнъж е проявявал както вербална, така и физическа агресия. Опитите на Ружин да се свърже с детето си са били възпрепятствани, а според бащата Ева е подложена на психологически натиск да се отчужди от него.

„Той се опита да ми посегне, да ме удари, с изречението: „Ела да ти наместя очилата“. Но защо? Аз си искам детето“, заяви Ружин.

Адвокат Пламен Борисов коментира пред Дарик, че в подобни случаи най-щадящото решение за детето е споделеното родителство. Промени в закона, според него, трябва да бъдат направени именно в тази посока: „Споделеното родителство и оборимата презумпция за споделено родителство е решението, което е една социална необходимост на съвременния живот.“

Васил Ружин подчерта, че първоначално не е имал намерение да отделя детето от майката, а е искал да споделят грижите поравно. Към днешна дата обаче го очакват четири съдебни дела – както за родителските права, така и за нарушените от майката заповеди за незабавна защита. По думите му, дори родителите на майката смятат, че именно той трябва да се грижи за Ева.

„Няма човек в обкръжението на детето, който да не смята, че аз трябва да бъда основен родител“, заяви бащата на Ева.

Васил Ружин се надява скоро да прегърне дъщеря си, вярва в справедлив процес и очаква решението на институциите. А на дъщеря си Ева повтаря:

„Както ѝ казах по телефона последния път: „Тате, всичко ще мине“. Аз обещавам да те спася.’ Казах ѝ, че много я обичам, че ми липсва“, разказва Васил Ружин, който продължава борбата за придобиване родителските права за дъщеря си Ева.