Село Еркеч е старо българско село, което преди повече от 90 години е преименувано на с. Козичино, но и до днес местното население се нарича „еркечани“, „еркечлии“.Името е донесено от неговите жители от прабългарите еркечани, когато се установяват по тези места преди повече от ХV века. Има различни версии какво точно означава "Еркеч" и защо това е името на селото.
Бащата на Радосвета Калчева е роден в с. Еркеч, но през 1957 г. семейството се заселва на друго място. През целия си живот Радосвета се чувства дълбоко свързана със селото. Преди близо четири години отново се връща там и закупува имот, което я стимулира да ходи по-често.
„В момента обитателите са не повече от 100-150 човека предимно възрастни хора. Най-възрастната жена в селото е баба Киня, която е на 98 години. Имаме си и кмет, който е най-младият в историята на Еркеч на 28 години. Еркечени си избраха този кмет, което е страхотно те дават път на младите“, разказа тя.
Радосвета казва още, че много хора като нея се връщат към корените си към това село и са създали една активна общност, която прави различни инициативи. Селото е разположено в дебрите на Балкана, на границата между Бургаска и Варненска област. Еркеч, което някога наброява до осем хиляди души и преди десетилетия е било център на община с 17 населени места, днес, според административното деление в Република България, е включено като периферна точка в състава на община Поморие, област Бургас.
Инициатива „АКАДЕМО“ се изпълнява в рамките на проект „Права и ценности“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“.
Целия разговор чуйте в прикачения файл:
