По време на 36-годишното си управление аятолах Али Хаменей превърна Иран в страна, разширяваща военното си влияние в Близкия изток. В същото време той неведнъж потушаваше размирици в собствената си държава с желязна ръка, пише в свой обзор „Ройтерс".

В събота иранският лидер беше убит при серията от въздушни удари на Израел и САЩ, които разрушиха неговия комплекс в Техеран. Атаките последваха десетилетия на усилия за дипломатическо разрешаване на спора относно ядрената програма на Иран.

Първоначално отхвърлян като слаб и нерешителен, Хаменей изглежда малко вероятен избор за върховен лидер, достоен да наследи аятолаха и основател на Ислямската република Рухола Хомейни. Но издигането на Хаменей до върха на властовата структура на страната му дава контрол над държавните дела.

„Той изминава пътя от слаб президент и върховен лидер до един от петимата най-влиятелни иранци в последния век", заявява Карим Саджадпур от Фондация за международен мир "Карнеги".

⇔ Твърдата антиамериканска позиция на Хаменей

Аятолахът критикува Вашингтон през цялото си управление. Отправя остри забележки и срещу Доналд Тръмп от началото на втория му мандат като президент на САЩ през 2025 г. На фона на нова вълна от обхванали Иран протести с лозунги като „Смърт на диктатора“ и заплахите на Тръмп да се намеси, през януари Хаменей се закле, че страната „няма да се предаде пред врага“ - коментар, типичен за твърдо настроения срещу Запада Хаменей, който е на власт от 1989 г.

Поддържайки твърдата линия на Хомейни, Хаменей потъпква амбициите на поредица от независими избрани президенти, които се стремяха към по-отворена политика в страната и чужбина. По този начин той гарантира изолацията на Иран, казват критиците му.

Хаменей дълго време отрича, че ядрената програма на страната му е насочена към производството на атомно оръжие. През 2015 г. той предпазливо подкрепи ядреното споразумение между световните сили и правителството на прагматичния президент Хасан Рохани, което ограничи ядрената програма на Иран в замяна на облекчаване на санкциите. Трудно постигнатото споразумение доведе до частично премахване на икономическата и политическата изолация на близкоизточната държава, отбелязва  „Ройтерс".

Но враждебността на Хаменей към САЩ не отслабна и дори се засили през 2018 г., когато първата администрация на Тръмп се оттегли от ядреното споразумение и наложи отново санкции, за да задуши петролната и корабната индустрия на Иран. След това аятолахът застана на страната на онези, които критикуваха политиката на Рохани за умиротворяване на Запада.

Докато Тръмп настояваше Техеран да се съгласи на ново ядрено споразумение през 2025 г., Хаменей осъди „грубите и арогантни лидери на Америка“. „Кои сте вие, че да решавате дали Иран трябва да обогатява уран?“, попита той.

Хаменей често осъждаше „Великия Сатана“ в речите си, успокоявайки хората, за които антиамериканските настроения бяха в основата на революцията от 1979 г., принудила последния шах на Иран да избяга в изгнание. 

⇔ Протестите, белязали управлението на Хаменей

В страната се проведоха големи студентски протести през 1999 и 2002 г. Но авторитетът на Хаменей беше подложен на по-сериозно изпитание през 2009 г., когато оспорваните резултати от президентските избори, потвърдени от него, предизвикаха бурни улични бунтове. Те подклаждаха кризата на легитимност, която продължи до смъртта на Хаменей, припомня „Ройтерс".

През 2022 г. Хаменей предприе репресии срещу протестиращи, разгневени от смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини, която загина в ареста на нравствената полиция след задържане заради неправилно носене на хиджаб. Изправен пред може би най-бурните вълнения от революцията насам, Хаменей обвини западните врагове, а след месеци на безредици прибегна до обесването на протестиращи и показването на телата им, окачени на кранове. Иранците разбраха посланието.

⇔ Страховете на аятолаха: Как той „застрахова” самият себе си и властта си?

Върховният лидер има огромни правомощия, включително командването на въоръжените сили и правото да назначава много висшестоящи, сред които ръководителите на съдебната система, службите за сигурност и държавното радио и телевизия.

Той прави свои съюзници командири на елитната Революционна гвардия. В сложната иранска система на духовно управление и ограничена демокрация, Хаменей се стреми да гарантира, че никой, дори и най-приближените му, няма да събере достатъчно сила, за да оспори неговата антиамериканска позиция.

Учените извън Иран описват Хаменей като потаен идеолог, страхуващ се от предателство – тревога, подхранена от опита за покушение през 1981 г., който парализира дясната му ръка.

Международни организации и активисти многократно критикуват потъпкването на човешките права в Иран. Техеран обаче упорито твърди, че има най-добрите показатели за спазване на човешките права в мюсюлманския свят.

⇔ Личната история на върховния лидер - семейство, изтезания, вярвания

Бъдещият върховен лидер е роден в град Машхад, Североизточен Иран, на 19 април 1939 г. Неговата религиозна отдаденост проличава, когато на 11-годишна възраст става духовен служител. Учи в Ирак и в Кум, религиозната столица на Иран.

Баща му - религиозен учен от етнически азербайджански произход, е традиционалист, противник на смесването на религия и политика. В контраст с това, синът му прегръща ислямистката революционна кауза.

„Бащата на Хаменей изглеждаше като модернист и прогресивен духовник. За разлика от сина си, той не беше част от фундаменталистите“, казва Махмуд Морадхани, племенник, който се противопоставя на управлението на Хаменей и живее в изгнание. 

През 1963 г. Хаменей излежава първата си ефективна присъда. По-късно същата година той е затворен за 10 дни в Машхад, където бил подложен на жестоки изтезания, гласи информация от официалната му биография.

След падането на шаха, Хаменей заема няколко поста в Ислямската република. Като заместник-министър на отбраната, той се сближава с военните и се превръща в ключова фигура във войната от 1980-1988 г. със съседен Ирак, която отнема живота на около един милион души.

Като умел оратор, Хаменей е назначен от Хомейни да води петъчната молитва в Техеран.

⇔ Безпрецедентно издигане в йерархията

През годините под въпрос е било поставяно бързото издигане на Хаменей. Той печели президентските избори с подкрепата на Хомейни – първият духовник на този пост, и е изненадващ избор за наследник, като се има предвид, че му липсват както популярността на Хомейни, така и високите духовни постижения.

Връзките му с влиятелните Гвардейци на революцията дават резултат през 2009 г. Същата година силите на реда потушават избухналите протести, след като президентът Махмуд Ахмадинеджад печели преизбиране на фона на обвиненията на опозицията за фалшифициране на изборите. Той също така управлява огромна финансова империя чрез СЕТАД - организация, основана от Хомейни, но разширена значително под ръководството на Хаменей, с активи на стойност десетки милиарди долари.

⇔ Разширяване и рязко свиване на влиянието

Хаменей разшири иранското влияние в региона, като подкрепи шиитските милиции в Ирак и Ливан и застана зад тогавашния президент Башар Асад, разполагайки хиляди войници в Сирия. В продължение на четири десетилетия той харчи милиарди за тези съюзници, наричани „Оста на съпротивата“, в която влизаха и палестинската ислямистка групировка „Хамас", и йеменските хути. Целта беше една - противопоставяне на израелското и американското влияние в Близкия изток.

Но през 2024 г. Хаменей стана свидетел на това как тези съюзи се разпадат и регионалното влияние на Иран се свива с отстраняването на Асад и поредицата поражения, нанесени от Израел на „Хизбула" в Ливан и на „Хамас" в Газа, включително убийството на техните лидери.

⇔ Конфликтът на Иран със САЩ и Израел

Под управлението на Хаменей Иран и Израел водиха скрита война в продължение на години, като Израел убиваше ядрени учени и командири на Гвардейците на революцията. Тя стана открита по време на войната срещу „Хамас" в Газа от 2023 г.

През април 2024 г. Иран изстреля стотици ракети и дронове срещу Израел, след като той бомбардира комплекса на посолството на Техеран в Дамаск. Тел Авив отвърна с удари по иранска територия. Но това беше само прелюдия към юни 2025 г., когато израелската армия изпрати стотици изтребители да нанесат удари по ирански ядрени и военни цели, както и по висши военни. Изненадващата атака провокира залпове от ракети и в двете посоки, превръщайки тлеещия конфликт в пълномащабна война.

САЩ се присъединиха към въздушната офанзива срещу Иран, която продължи 12 дни. Вашингтон и Тел Авив предупредиха, че ще нанесат нов удар, ако Техеран продължи с ядрената си програма и програмата си за балистични ракети. Така се стигна до 28 февруари 2026 г. - денят на най-амбициозната атака срещу ирански цели от десетилетия насам, пише още  „Ройтерс”.

Последните преговори между американски и ирански представители се състояха в четвъртък, но високопоставени американски представители заявиха, че Иран не е бил склонен да се откаже от обогатяването на уран. Иранците твърдяха, че това е необходимо за ядрената енергия, но според американските представители би позволило на страната да произведе ядрена бомба.

На дипломатическия фронт Хаменей отхвърли всякаква нормализация на отношенията със САЩ. Той заяви, че Вашингтон е подкрепил радикални групировки като ИДИЛ, за да разпали сектантска война в региона.

Както всички ирански лидери, аятолахът отричаше всякакво намерение да разработва ядрени оръжия и стигна дотам, че в средата на 90-те години издаде ислямско постановление - фатва, относно производството и употребата на ядрени оръжия, в което се казва: „Това е против нашите ислямски възгледи“. 

⇔ Покушението срещу писателя Салман Рушди

Той подкрепи и фатва, издадена от Хомейни през 1989 г., която призоваваше мюсюлманите да убият индийския писател Салман Рушди след публикуването на романа му „Сатанински строфи“. Официалният уебсайт на Хаменей потвърди, че смъртната присъда е била все още в сила и през 2017 г. Пет години по-късно Рушди едва оживява след покушение срещу него, извършено по време на публична лекция в Ню Йорк.