Рим е от онези градове, които трудно могат да бъдат описани с една дума. За едни е туристическа мечта, за други, фон за романтични уикенди, а за трети – втори дом. „Рим по принцип е туристическо място, което на ден минават толкова много туристи, че даже си нямам една представа. Но някои хора го приемат и като втори дом“, казва Теди Шишкова, инфлуенсър и създател на съдържание, която прекара своята мобилност по програмата Erasmus+ именно в Рим.

Историята ѝ обаче не започва от Италия, а от една дилема след 12. клас. „Не се виждах на едно място, но същевременно не бях достатъчно подготвена да замина изцяло в чужбина“, споделя тя. Между желанието да излезе от зоната си на комфорт и нуждата от сигурност, Теди търси баланс. Решението идва неочаквано естествено, чрез идеята да остане да учи в България, но да замине за един семестър в чужбина. Така програмата за обмен се превръща в „50 на 50“ вариант – хем у дома, хем по света.

Теди учи „Международни икономически отношения“ и не крие, че изборът ѝ е бил стратегически. „Записах тази специалност абсолютно честно, за да замина на Еразъм“, признава тя с типичната си откровеност. Въпреки това намира стойност в обучението: „Хубавото на тази специалност е, че ти дава всичко по малко…“

Изборът на дестинация също не е случаен. Още в училище Теди учи испански и италиански, а любовта към езиците постепенно я насочва към Италия. „Кой не обича Рим? Аз си бях влюбена в града и отпреди това“, казва тя. Но зад романтичната представа стои и прагматичен избор, възможността да учи на английски, докато живее в държава, чийто език и култура я привличат. Освен това тя търси динамика. „Много лесно ми става скучно. Постоянно трябва да правя нещо, да се случват нови неща. Трябва градът да е голям.“ Рим отговаря на всички тези изисквания.

Реалността обаче се оказва по-различна от туристическата картичка. „Любовта ми се промени. Видях една коренно различна страна на града“, споделя Теди. Когато живееш в Рим, Колизеумът вече не е фон за снимка, а част от ежедневието. Впечатленията се променят, започваш да забелязваш хората, навиците, темпото. „Спират да ти правят впечатление нещата, които са ти правили преди, но виждаш чара на ежедневието.“

Най-голямото предизвикателство се оказва намирането на квартира. „Беше много трудно откриването на квартира, която да допада и на мен, и малко или много в бюджет“, разказва тя. Още първият ден в италианската столица е изпитание: „Пристигам там с два куфара. Нямам ключ. Никой не ми отговаря.“ Ситуация, която би разклатила всеки. 

Теди признава, че до последния си ден е била „на един лекичък режим на оцеляване“. Това е първото ѝ самостоятелно живеене в чужда държава, с всички отговорности, решения и малки кризи, които вървят с него. Италианската лежерност първоначално я изкарва от равновесие. „Аз съм човекът, който иска всичко сега и веднага… а там хората са много лежерни.“ Постепенно обаче тя започва да възприема част от този ритъм. „Точно тази лековатост в хората там ме научи и мен да бъда малко такава.“

И може би именно това е най-ценното от една мечтана дестинация, не снимките, не забележителностите, а трансформацията. Рим не остава за Теди просто красив фон за съдържание в социалните мрежи. Той се превръща в урок по самостоятелност, търпение и баланс. В доказателство, че понякога най-доброто решение не е крайност, а внимателно намерената среда между сигурността и риска.

Мечтаните дестинации не винаги са перфектни. Понякога са хаотични, шумни и предизвикателни, точно като Рим. Но ако им позволим, те ни показват нова версия на самите нас. А това е пътешествие, което си заслужава повече от всяка туристическа снимка.