Градска художествена галерия - Пловдив посвещава месец октомври на Йоан Левиев - един от най-значимите български художници. 

От 08.10.2024 до 03.11.2024 г. обширното пространство в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32, ще се насити с експресията от цветове и мощни композиции на пловдивския артист. Откриването на изложбата е в 18:00 часа. 

Роден в самия край на октомври - 31.10.1934 г., Йони, както го наричаха колеги и приятели, създава за малко повече от тридесетина години изумително по размах и обем творчество: монументални произведения (сграфито, стенопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора сред най-добрите му творби до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.

Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „Царски времена“ и „Ахилес“. Красимир Линков – куратор на изложбата „Йоан Левиев“ и директор на Пловдивската художествена галерия, избра да срещне публиката с този прочут автор чрез неговите най-добри живописни произведени от серии, които художникът сам особено цени. 

„Атаката на Ахилесовците“, „Парадът на Ахилесовците“ и другите внушителни композиции от тази поредица „са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на борбата за надмощие, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на опиянение“ - пише Красимир Линков в монография за автора. 

Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, прехвърля историческия вододел на обществените промени през 1989 г. и се разгръща и в новото демократично време. 

Острото социално усещане на големия творец бързо провижда тази вечна напрегната игра между властта и интелектуалеца, изразена метафорично чрез средновековни дворцови персонажи.

„Неговите шутове са винаги замислени и печални…Те са динамичният елемент в картините, те са носителите на идеите в тях…в доста от тези образи ще открием автопортретни черти“ – отбелязва в своя статия изкуствоведът Иван Маразов. 

В експозицията са включени и силно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също така на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния певец Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на автора. Поднесени с характерните за Левиев категоричност и драматизъм, те в същото време са поетични и дълбоко лични като отношение.

Публиката ще види картини и от други важни теми и жанрове в живописта му: легенди и истории, социална проблематика, Пловдив, пейзажи, произведения от поредиците „Архангели“, „Човекът – предмет на изследване“.  

Според запознатите отблизо с артиста и човека Йоан Левиев, неговата полемична натура, страстта му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и честност са белязали и изкуството му. 

„Това, което най-лесно бихме могли да наречем монументален стил в неговото изкуство, в основата си е ясен стремеж към публичност. Публичност, съпроводена от доблест, отговорност и гражданска позиция“ – отбелязва Красимир Линков. 

А самият художник заявява в свое интервю: „Личният ми възглед в изкуството се състои в девиза: „Справедливост в житейското поведение, справедливост в темата, справедливост в пластичния строй на произведението".

Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена галерия – Пловдив, но за цялостното представяне на автора реализаторският екип покани галерии от цялата страна да се включат с творби от своите колекции. Организаторите благодарят специално на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и съпругата му Паша Берова за подкрепата и предоставените архивни материали и картини, а така също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков. 

Участват произведения от фондовете на: Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, БХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Никола Маринов“ – Търговище, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, Художествена галерия – Добрич, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия - Смолян, Художествена галерия - Стара Загора, Столична библиотека – София.