Все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете, с които бяха атакувани два търговски кораба в Черно море. Това заяви президентът Илияна Йотова тази сутрин пред bTV, като подчерта, че България очаква допълнителна информация и съдействие от международните си партньори.

По думите ѝ при извършените до момента огледи не са открити останки от дронове, които да позволят категорично да бъде установено кой стои зад нападенията.

Йотова съобщи, че е поискана помощ от Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб.

Президентът подчерта, че международните партньори на България също подхождат предпазливо към случая и настояват за събиране на достатъчно доказателства, преди да бъдат предприети конкретни действия.

По думите ѝ съветът е осъдил остро атаките срещу търговските кораби, като ги е определил като нарушение на международното право, каза тя в коментар за заседанието на КСНС.

Президентът посочи, че след установяване на достатъчно доказателства за отговорността за нападенията могат да бъдат предприети съответните дипломатически действия, включително изпращане на нота и провеждане на разговори със засегнатата страна.

Илияна Йотова заяви, че участниците в заседанието на КСНС са били единодушни да не се иска задействане на член 4 от Северноатлантическия договор във връзка с инцидента.

Тя обясни тази позиция с факта, че нападенията са извършени извън териториалните води на България – в изключителната икономическа зона.

Президентът подчерта, че на фона на зачестилите нападения в Черно море страната трябва внимателно да преценява необходимостта от подобна стъпка.

Според Йотова решенията за последващи мерки трябва да се основават на доказателства и на координация с международните партньори.

Според държавния глава България трябва да работи активно със съюзниците си за гарантиране на безопасността на корабоплаването.

Сред обсъжданите възможности са засилване на координацията с Румъния и Турция, по-широко използване на европейските системи за наблюдение и конкретизиране на мерките в стратегията на ЕС за Черно море.

Йотова настоя и за разговори относно възможен мораториум върху военните действия в региона.

Тя обясни, че първата стъпка трябва да бъдат консултации между България, Румъния и Турция, тъй като нападенията засягат морските коридори в изключителните икономически зони на трите държави.

Според нея безопасността на тези маршрути е от значение не само за региона, но и за световните доставки на зърно.

Президентът коментира и усилията за прекратяване на войната в Украйна. Според нея България трябва да има активна роля в дипломатическите инициативи, а Европейският съюз да изработи конкретно предложение за постигане на мир.

Йотова очерта три възможни сценария – политика на малките стъпки, включително евентуално енергийно примирие; по-широко прекратяване на огъня след преговори; и постигане на цялостно мирно споразумение.

„Лично аз разглеждам три варианта. Първият сценарий е политиката на малките стъпки. Една от тях е енергийно примирие, което означава спиране на ударите и в двете посоки. Това пряко засяга и Черно море, защото е първата стъпка за успокояване на ситуацията там, за забрана на употребата на дронове и за гарантиране на безопасните коридори и корабоплаването. В тези малки стъпки е и споразумение за Черно море, на което аз държа изключително много“, обясни президентът.

Тя очерта и другите два варианта: „Вторият сценарий е примирие. Примирие, което аз лично свързвам с европейско предложение, изготвено съвместно с Украйна, което да бъде представено на руската страна. Но на масата на преговорите трябва да бъдат поставени всички предложения, които Европейският съюз може да направи, да се чуе другата страна и евентуално да се стигне до споразумение. Пак казвам – чрез много активна, многостранна дипломация на различни нива. Третият вариант, който аз виждам, е истинско мирно споразумение. Ще бъде много трудно. Като имаме предвид цялата история на провала на Минските споразумения, на Нормандската четворка, ако внимателно изследваме причините защо се стигна дотам, защо не успяха тези инициативи, и се сложат всички претенции на масата, за да видим как да приключим този конфликт.“

По отношение на „Коалицията на желаещите“ Йотова заяви, че според нея форматът е насочен основно към гарантирането на мира след евентуално примирие, докато е необходимо да се работи и върху стъпките за достигане до такова споразумение.