Подхранващ инфлацията, без реформи, с математически абсурди, изтъкан от вътрешни противоречия, популистки - така трима икономисти описаха пред bTV предложения от правителството проект за държавен бюджет за 2026 г.

"Този бюджет не подлежи на поправка. Трябва да бъде скъсан и изхвърлен в кошчето. Той е толкова противоречив и мъртвороден", обобщи икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров.

По думите му проектобюджетът е построен върху математически абсурди, юридически парадокси и силни вътрешни противоречия. Като математически абсурд посочи заложените параметри за дефицит от 5.7% и държавен дълг от 35% (55 млрд. евро) от брутния вътрешен продукт. Според Ножаров тези цифри си противоречат.

Изтъкна, че в нарушение на Закона за публичните финанси на Министерството на финансите се позволява да прави преливане на разходи от едно ведомство в друго, без това да минава през Народното събрание. Посочи, че прогнозата към бюджета противоречи на самия закон - в нея се говори за свиване на разходи и икономическа дисциплина, което не се потвърждава от заложеното в проекта.

"Прогнозата е правена за Европейската комисия, а законът - за вътрешна употреба", е обяснението на Щерьо Ножаров. Според икономиста дори така през 2028 г. България няма да влезе в параметрите за дефицит от 3%.

"Цените ще продължават да растат, защото с голям бюджетен дефицит се подхранва инфлацията", обясни той.

"Отчайваща демонстрация на страх, нулеви реформи, направо изненадващо и шокиращо" - така икономистът Никола Янков от "Синя България" определи предложения проект.

Според него се виждат "мерки за изтупване на брашнения чувал" и популистки наклон, от който няма необходимост при правителство с пълно мнозинство и в началото на мандата си. Той призова за промени в Конституцията, с които да се сложи спирачка на дълга, така че той да не може да надхвърля определен процент от брутния вътрешен продукт. Инициатива за таван на дълга от 0.5% от БВП поде "Синя България", като ГЕРБ вчера подкрепи предложението.

"България трябва да има антиинфлационна политика, изисква се съкращение в големите пера, да се съкрати съществено разходът за издръжка на държавата", е мнението на Янков.

Владимир Сиркаров добави, че се говори за заплатите в публичния сектор, но не и за това, че има огромна администрация, а разговорът следва да бъде за нейното намаляване. По думите му мерки като заложеното поскъпване на винетките са малки по мащаб, а ефектът от тях ще бъде още по-висока инфлация.

На въпрос за предвиденото повишаване на максималния осигурителен доход Щерьо Ножаров го определи като изключително нелогичен удар срещу отраслите с най-висока добавена стойност, които разчитат и инвестират в човешки капитал. "В годините на дигитална трансформация ние казваме, че ще ударим айти сектора. Кого удряме? Караме всички високоспециализирани специалисти да се регистрират като дигитални номади, защото Турция например има стимулиращо законодателство", посочи той.