В навечерието на Великден за акцент на месец април, Художествена галерия „Христо Цокев“ представя Възрожденската икона „Разпятие Христово“.

Иконата е подписана: Рука Симеон от Трявна, което я датира в началото на ХIХ - ти век. Според проф. Атанас Божков неин автор е Симеон Коюв, за когото той твърди, че е: „живописец със скромни възможности“. Професор Асен Василев от своя страна определя Симеон Коюв като: „образописец и майстор на кухата резба“, изнасяйки данни, че не е открита нито една икона, подписана от зографа.

През 2013 г. Люба Цанева, уредник в тревненския музей, прави обобщението, че  данните за Симеон Коюв са твърде противоречиви и пораждат по-скоро въпроси, отколкото внасят яснота относно живота и творчеството на иконописеца. Няколко години по-късно Мариела Стойкова от Национална галерия "Музей на християнското изкуство" изказва смелото твърдение,че не съществува зограф Симеон Коюв. В случая става дума за погрешно разчитане на родословното дърво на Витановския род. Всичко това налага извода, че зад подписа Рука Симеон от Трявна, трябва да разбираме Симеон Цонюв, какъвто е и първоначалният запис в инвентарните книги на ХГ „Христо Цокев“. Той е третият син на тревненския живописец Цоню Димитров. Талантлив иконописец, оставил ни в наследство изящни икони в Троянския манастир, Търновско, Сивлиевско, Казанлъшко, Пловдив и разбира се в габровските църкви и Соколския манастир.

"Разпятие Христово" е една от най-трагичните сцени, създадени от Възрожденските иконописци.

В образите на представената икона разпятието е предадено сдържано, иконописецът използва строгия, лаконичен и условен език на символите.

Въображаемият простор е пресъздаден чрез синьо-резидавия фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Христос - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Красотата на образа не е загубена, по тялото му няма следи от физически мъчения, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите го пресъздават мига.

Композицията на иконата е спокойна и балансирана.  Жестовете на фигурите, разположени около разпятието са сдържани и смирени. Богородица е изографисана вляво, с ръце, леко повдигнати към прикования Христос. Образът излъчва състрадание, но и увереност, която идва, за да балансира мъката на ридаещите Мария Магдалена и Йоан Богослов.

Под укрепения в подножието си кръст, се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда череп, символизиращ прахта на първия човек Адам, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението. Чрез този символ зографите визуализират библейското твърдение, че всички умират, но възкръсват само повярвалите в Христос.

Реставрирана в началото на 2023 г. от реставратора д-р Стефко Аенски, иконата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 9 май 2023 г.