„И когато ме нема – тук съм!“: Враца почете 100-годишнината на големия скулптор Цвятко Йорданов

Клубът на дейците на културата (КДК) във Враца отбеляза 100 години от рождението на емблематичния скулптор Цвятко Йорданов с емоционална възпоменателна среща.

Колеги, приятели и граждани се събраха, за да съживят спомена за ярката личност, оставила незаличима диря в духовното и пространствено изражение на града.

По време на събитието бяха представени различни аспекти от живота и творчеството на ваятеля:

Жизнен път: Журналистката Цветана Евгениева прочете кратък биографичен очерк, припомняйки свободния и непримирим дух на твореца.

 Изкуствоведът Мариела Ценова анализира значението и специфичните художествени особености на неговите произведения.

Огнян Пищиков, Анатоли Копчев и Анета Дилова споделиха вълнуващи и забавни спомени от дългогодишното си общуване със скулптора.

Присъстващите си спомниха за достолепната фигура на Цвятко Йорданов – с развята брада, дълги коси и артистичен бастун, превръщащ всеки разговор в празник на мисълта. Неговото легендарно ателие на улица „Петропавловска“ беше притегателен център за писатели, артисти и журналисти. На вратата му стоеше емблематичният надпис: „И когато ме нема – тук съм!“.

Цвятко Йорданов е сред основателите на КДК-Враца и създател на неговия знак – еднокрила птица-платноходка, символизираща вечния полет към висините. Негово дело е и графичният знак на литературното приложение „Дъга“ на вестник „Отечествен зов“.

Роден на 13 юни 1926 г. в село Вировско, творецът остава верен на селската тематика през целия си път. Сред най-личните му творби са композициите „Моето детство“ („Биволарчето“), „Селянин с кърпата“ и „Вировската музика“.

Десетилетия наред той изграждаше историческата памет на региона. Негово дело са:

Монументалната композиция „Септемврийци“ (1983 г.) край Криводол.

Паметният знак на лобното място на Христо Ботев в местността „Йолковица“.

Проектът за паметник на св. Софроний Врачански.

Скулптурни портрети на Левски, Ботев, Иванка Ботева, Дико Илиев и Александър Стамболийски.

Скулпторът беше известен и със своята активна гражданска позиция. Той не спестяваше критики към градската безвкусица, занемарените фасади и комерсиализацията на градската среда, като настояваше за опазване на възрожденското наследство и къщата на Андрей Николов.

Неговият хумор и философия остават живи чрез десетките авторски афоризми и епиграми, раждани между две питиета в Клуба на дейците на културата, като: „От всичко, което най-много съм имал, това е немането“ и „Паля по всички въпроси и без кибрит“.

За своя огромен принос към българската култура Цвятко Йорданов получава „Наградата на Враца“ за цялостно творчество (1997 г.), а през 2001 г. е обявен за „Почетен гражданин на Враца“.

Въпреки че земният му път приключи на 24 ноември 2012 г., неговото присъствие във Враца остава осезаемо чрез съживения камък и паметта на поколенията.