“Христос е в центъра”. Монахиня и монах се влюбиха и заживяха щастливо

“Христос е в центъра” Монахиня и монах се влюбиха и заживяха щастливо

Двадесет и четири години след като става монахиня, кратко докосване на ръкава на монах в салона на манастира в Престън, Ланкашър, променя всичко за сестра Мери Елизабет. Настоятелката на ордена я завела да се срещне с монах Робърт, който идвал на посещение от манастир в Оксфорд, за да види дали иска нещо за ядене. Но началничката на сестра Мери Елизабет била извикана да приеме телефонно обаждане, така че двамата останали сами.

Монахиня, която спечели „Гласът на Италия“, стана сервитьорка в Испания

„Това беше първият път, в който бяхме в една стая заедно. Седяхме на една маса, докато той ядеше… Игуменката не се върна, така че трябваше да го пусна да излезе“, спомня си пред Би Би Си сестра Мери Елизабет.

Тя е живяла благочестив, строг и предимно мълчалив живот като монахиня, прекарвайки по-голямата част от дните си в своята „килия“. Когато пуснала Робърт да излезе от вратата, тя докоснала ръкава му и казала, че е почувствала нещо като сътресение.

„Просто почувствах някаква химия там, нещо, и бях малко смутена. И си помислих, боже, дали и той усети това. И когато го пуснах през вратата, беше доста неловко.“

“Христос е в центъра”. Монахиня и монах се влюбиха и заживяха щастливо

Тя си спомня, че около седмица по-късно е получила съобщението на Робърт с въпроса дали би напуснала, за да се омъжи за него. "Бях малко шокирана. Носех воал, така че той дори не видя цвета на косата ми. Той всъщност не знаеше нищо за мен, за възпитанието ми. Той дори не знаеше светското ми име", спомня си тя.

Преди да влезе в ордена на кармелитите - древен орден на Римокатолическата църква - на 19-годишна възраст, сестра Мери Елизабет е била Лиза Тинклер от Мидълзбро. Въпреки че родителите й не са били религиозни, поклонението на леля й в Лурд е събудило нещо в шестгодишната Лиза, така че тя моли баща си да издигне олтар в спалнята й.

Монахиня влиза в затвора, похарчила хиляди долари за казино и почивки

„Имах малка статуетка на Дева Мария и малка бутилка с вода от Лурд. Всъщност мислех, че бутилката е свята, а не водата – така че просто я пълнех от чешмата и пиех водата“, спомня си още тя.

С течение на годините сестра Мери Елизабет почувствала, че речникът й намалява, тъй като нямала какво повече да говори с другите монахини, освен за времето и природата в градината - всичките били десетилетия по-възрастни от нея. Виждала майка си четири пъти в годината през решетка.

„На 21-ия ми рожден ден тортата и картичките ми бяха прекарани през чекмеджето. А когато племенникът ми се роди, той беше прекаран през нещо като грамофон“, кикоти се тя, поглеждайки назад към всичко това с носталгия.

Бившата монахиня описва пред Би Би Си начина, по който усеща, че нейният „вътрешен свят“ се отваря, докато външният свят се затваря за нея. Имала е чувство на удовлетворение. Но онзи ден в салона на манастира всичко се променило с едно докосване на ръкава и въпроса дали ще напусне монашеския живот и ще се омъжи. Сестра Мери Елизабет не отговорила на въпроса на Робърт и не знаела какво да прави. Той може и да не е знаел нищо за нея, но тя е знаела малко за него. При посещенията му от Оксфорд в центъра за отдих на кармелитите в Престън, от време на време идвал да служи литургия в близкия манастир и Лиза наблюдавала проповедите му зад решетка. Слушайки неговите анекдоти, докато проповядвал, тя научила откъси от живота му - израснал в Силезия в Полша, близо до германската граница и обичал планините. Въпреки че казва, че по онова време не е имала чувството, че той й въздейства, сега изведнъж това се променило.

„Не знаех какво е чувството да си влюбен и мислех, че сестрите го виждат по лицето ми. Така че станах доста нервна. Усещах промяната в себе си и това ме плашеше“, разкрива тя.

Сестра Мери Елизабет в крайна сметка събира смелост да каже на игуменката си, че смята, че изпитва чувства към Робърт, но отговорът, който получава, е недоверие.

„Тя не можеше да разбере как се е случило, защото бяхме там 24/7 под нейно наблюдение през цялото време. Игуменката ме попита как съм могла да се влюбя с толкова малко контакти“.

Сестра Мери Елизабет си представяла реакцията на семейството си или на епископа си, ако напусне. Тя също се чудела дали връзката й с Бог ще се промени. Но взаимодействието с нейния началник я накарало да направи нещо необичайно стремително.

„Настоятелката беше малко нервна с мен, така че сложих панталоните си и четката за зъби в чанта и излязох… и никога не се върнах като сестра Мери Елизабет“, казва Лиза.

Робърт й изпратил съобщение, че планира да посети Престън отново същата вечер. Този път трябвало да се срещне с приятел кармелит за съвет в близката кръчма - първия човек от ордена, на когото се доверил да разкаже за затруднението, породено от чувствата.

„Дъждът валеше, докато вървях по пътя Гарстанг. Движението идваше срещу мен с ярки фарове и просто си помислих „Мога просто да свърша това“, казва тя, имайки предвид моментна мисъл за самоубийство. „Наистина се борех, мислех, че просто трябва да спра това да се случва и Робърт да може да продължи живота си. Но също така се чудех дали наистина мисли това, което каза за женитбата.“

Но Лиза продължила да върви, докато не се озовала в петък вечер мокра, без палто, пред кръчмата. Тя събрала смелост да влезе вътре едва когато видяла монаха през една отворена врата.

„Когато я видях, сърцето ми спря“, казва Робърт. „Но всъщност бях парализиран от страх, а не от радост, защото в този момент знаех, че трябва да бъда изцяло зад Лиза, а също така знаех, че на практика не сме готови за това“, казва той.

До този момент Робърт е бил кармелитски монах в продължение на 13 години. Той е бил мислител, академик и теолог, който се посветил на монашеския живот в търсене на смисъл по време на това, което той описва като криза на вярата и идентичността.

„Това докосване на Лиза по ръкава ми започна промяна в мен, но докато усещах как нещо постепенно расте в сърцето ми, не мисля, че някога съм стигнал до момент, в който да почувствам, че се влюбвам лудо, защото ставайки монах или монахиня, те учат как да се справяш с емоции като любовта“, казва Робърт. „Когато тя се появи в кръчмата, малкият демон в мен беше ужасен. Но страхът ми не беше религиозен или духовен, беше чисто за това как ще започна нов живот на 53 години“.

„Погледнах Робърт и той беше разтревожен и плачещ. В този момент и двамата стигнахме дъното и се почувствахме сякаш трябва да направим нещо като Ромео и Жулиета. Беше толкова трудно, защото и двамата се чувствахме толкова самотни и толкова изолирани и не знаехме пътя напред. Но просто се хванахме за ръце и го преодоляхме“, казва тя.

„Бях поръчал книга на полски за монахини, които са напуснали ордена си по различни причини. Прочетох и я преведох за Лиза в колата, но тя трябваше да спре на магистралата. И двамата заплакахме, защото историите им бяха толкова емоционални и бихме могли да се припознаем в тях“, спомня си Робърт.

“Христос е в центъра”. Монахиня и монах се влюбиха и заживяха щастливо

А лиза продължава: „През целия ти религиозен живот са ти казвали, че сърцето ти трябва да бъде неразделено и дадено на Бог. Изведнъж почувствах, че сърцето ми се разширява, за да побере Робърт, но осъзнах, че съдържа и всичко останало, което имах. И го направих. Не се чувствам по-различно отколкото с Бог и това беше успокояващо за мен“.

Лиза първо си намира работа в погребален дом, а по-късно като болничен свещеник. Въпреки че бива разстроен от писмо от Рим, в което му се съобщава, че вече не е член на ордена на кармелитите, Робърт скоро е приет в англиканската църква.

Двамата се женят и сега споделят дом в село Хътън Ръдби в Северен Йоркшир, където Робърт е назначен за викарий на местната църква. Те все още се опитват да се приспособят към живота извън манастира.

„Толкова свикнахме с тишината и самотата, че е трудно в света на бизнеса, дърпаш се в толкова много различни посоки, така че за мен и Робърт е постоянна борба да останем центрирани и здраво стъпили на земята“, подчертава Лиза.

Но те са намерили решение, което работи.

„Често си мисля, че живеем в манастир тук с Робърт като двама кармелити, че всичко, което правим, е дадено на Бог. Ние се закотвяме в молитва, но любовта може да превърне всичко в тайнство и осъзнавам, че нищо не се е променило за мен", добавя тя.

“Христос е в центъра”. Монахиня и монах се влюбиха и заживяха щастливо