Спартак Вн с Димитър Димитров изпадна във Втора лига, но това не бива да се приема като провал за специалиста. Много са факторите, причинили изпадането, низ от обстоятелства, но истината е, че Херо се раздаде и изживя всеки мач в името на това да спаси отбора. От самото начало бе ясно, че мисията е почти невъзможна. Със сигурност не са малко критиците на Димитров по отношение селекцията, избора на титулярна 11-орка, изпуснатите ценни точки в края на някои мачове, пропилените 100 - процентови чисти голови положения и дори острия му език в посока липсата на феърплей и регламента на втората фаза в третата група на първенството. Някак не се получи и така необходимата химия между него, фенове и ръководство.
Но той направи достатъчно за последните 5 месеца. Успя да сглоби нов отбор от свободни агенти за месец и то в адски труден момент – зимата. Постепенно наложи в движение игрови почерк в тима, въпреки краткото време, което не е никак проста задача. Превъртя километража с импровизация с различни системи в името на това да извлече максимума от потенциала, с който разполага. Бореше се с непрестанните кадрови проблеми чрез преквалифициране на играчи от една на друга позиция. Изживяваше всеки един мач, страдаше истински, когато нещо не се получаваше. А това означава, че той живя със Спартак. И беше искрен. И това никой не може да му го отнеме.
Да, изпадна. Но изпадна с един достоен Спартак. Няма от какво да се срамува. Освен всички други фактори, трябва да се признае, че и късметът не го покри. Колкото и мисията му да изглеждаше невъзможна в началото, толкова, въпреки всичко, Херо бе близо до това да стане the Herо със Спартак.
