"Официалната инфлация не отразява това, което българинът вижда в джоба си." Това заяви икономистът доц. д-р Григор Сарийски в предаването "Втори прочит" с Ружа Райчева по Дарик радио. Според него разминаването между ръста на производствените и потребителските цени не може да се запази дълго, а възможните последствия са две - ново поскъпване за потребителите или фалити на фирми.

"Задължително в такива случаи се получава едно от двете неща. Или имате фалити на фирми, тоест те не могат да компенсират, или другият вариант - те увеличават цените", каза Сарийски.

Той даде пример с разходите на бизнеса - ако цените на тока, оборудването и амортизацията растат с двуцифрени темпове, а крайните цени се увеличават значително по-бавно, подобно разминаване не може да бъде поддържано продължително. "Просто няма как дълго да оцелеете при такова разминаване", коментира икономистът.

Сарийски описа състоянието на българската и европейската икономика като навлизане в криза, която все още не се усеща като внезапен срив, но признаците за нея според него могат да бъдат открити в индустриалното производство, пазара на недвижими имоти, растящите разходи за енергия и постепенното увеличаване на публичния дълг.

"Навлизаме в нещо, което много наподобява на криза на бавен каданс."

Икономистът е на мнение, че страната остава силно зависима от внос, докато българският бизнес не е успял в същата степен да разшири присъствието си на европейските пазари.

Сарийски изтъкна, че скъпите горива и енергия вече се отразяват върху конкурентоспособността на европейската индустрия:

"Скъпите горива в момента удрят основно по европейската индустрия. Това, което говорим за България, се отнася също и за френската, и германската икономика."

Той посочи закриването и преместването на индустриални мощности като част от по-голям процес на отслабване на европейското производство. По думите му цената на енергията се превръща в проблем и за развитието на новите технологии:

"Един от големите ефекти на скъпите горива и скъпата енергия по принцип е, че нямате възможност да развивате изкуствен интелект, защото ако се опитаме да потърсим Европа на картата, значи ние там съвсем ни няма. Там съвсем ни няма."

Какво се случва с имотния пазар

Като един от сигналите за постепенното охлаждане на икономиката Сарийски посочи пазара на недвижими имоти. По думите му данните за броя на сделките показват задълбочаващ се спад през последните тримесечия.

"Имате пазар, който постепенно стагнира и това са наченките на първата фаза от това, което предстои да се случи на пазара на недвижими имоти", заяви икономистът.

В този контекст той определи случващото се като криза, която се развива постепенно:

"Ние навлизаме в нещо, което много наподобява на криза на бавен каданс. В момента все още нямаме усещането за криза."

Може ли България да фалира

На въпрос дали растящият публичен дълг може да доведе България до фалит, Сарийски подчерта, че страната все още е далеч от подобен сценарий, защото по думите му сме далеч от стандартите за фалит. Икономистът е на мнение, че по-важният въпрос е посоката, в която се движат публичните финанси.

Сарийски предупреди, че при трайни бюджетни дефицити задлъжнялостта може да започне да се увеличава значително по-бързо, особено когато растат и разходите за обслужване на дълга:

"Този процес не върви постепенно. Тоест, гледайки сегашните близо 30% задлъжнялост, не бива да смятаме, че увеличаването на задлъжнялостта ще стане постепенно. Просто винаги настъпва един период, в който този процес се самоиндуцира."

По думите му тогава държавата започва да плаща все повече за лихви, а инвеститорите изискват по-висока доходност, за да продължат да финансират дълга.

За предстоящия бюджет Сарийски коментира, че очаква "неприятни изненади".

Сарийски оспори тезата на Гълъб Донев, че инфлацията няма връзка с еврозоната

В студиото на Дарик радио Григор Сарийски оспори тезата, че ускоряването на цените няма връзка с присъединяването към еврозоната.

Той посочи Хърватия като пример и подчерта, че според него ефектът не трябва да се търси единствено след датата на самото присъединяване, защото очакванията на бизнеса и потребителите започват да действат по-рано.

"Тази работа с "не е от еврозоната" - някак прекалено много съвпадат по време, за да кажем, че не е от еврозоната", коментира Сарийски.

Именно в този контекст икономистът постави под въпрос и доколко официалният индекс на потребителските цени отразява реалното поскъпване, което усещат домакинствата.

Според него разминаването между производствените и потребителските цени е един от сигналите, че натискът върху бизнеса все още не е преминал изцяло към крайните потребители. Ако това разминаване се запази, прогнозата му е категорична - част от фирмите няма да могат да поемат увеличението на разходите, а други ще бъдат принудени да го прехвърлят в цените.

"Задължително в такива случаи се получава едно от двете неща. Или имате фалити на фирми, тоест те не могат да компенсират, или другият вариант - те увеличават цените."

"Оставям на слушателите ви да решат кое от двете е вярно!”, заключи Григор Сарийски.