Идеята за прехвърляне на средства от втория пенсионен стълб към Държавното обществено осигуряване е грешна и засяга интересите на милиони хора. Това коментира в предаването "Лице в лице" бившият финансов министър Владислав Горанов в разговор за обсъжданите промени в пенсионния модел и комуникацията между Министерството на финансите и Европейската комисия около подготовката на бюджета.

В началото на разговора Горанов отхвърли твърденията, че е участвал в координацията на комуникацията между финансовото министерство и европейските институции. „Не знам откъде е хрумнала на господин Пеканов, а се ласкае от това, че ми се придава такава значимост. Ако аз координирах тази комуникация, повярвайте ми, нямаше да бъде предложен такъв бюджет“, заяви той.

По думите му не е участвал в кореспонденцията и няма достъп до нея, но е категоричен, че подобна промяна в пенсионната система не би била правилна. „Ами искам да ви кажа, че не съм участвал в комуникацията между Министерството на финансите и европейските институции и за съжаление нямам този достъп до тази кореспонденция, но пак казвам – със сигурност идеята за подобни лесни пари от втория стълб към Държавното обществено осигуряване е грешна“, коментира Горанов. Той уточни, че самото обсъждане на промени в пенсионния модел не е проблем, но подобни решения трябва да бъдат разглеждани открито и с ясна оценка на последствията.

„Ако се обмисли такава идея, тя по принцип е легитимна. Но големият проблем на разказа е, ако всъщност е вярно, защото всъщност комуникацията тече между „Демократична България“, правителството и Европейската комисия някак си. Ако това, което се коментира, че е имало подобна идея, тя е легитимна да се обмисля. За нея са обаче със сигурност нужни прекрояване на пенсионния модел с всичките плюсове и минуси“, заяви бившият финансов министър.

Горанов припомни, че е участвал в създаването на сегашния пенсионен модел преди повече от 25 години, когато е била извършена промяна в законодателството и от Кодекс за задължително обществено осигуряване то е прераснало в Кодекс за социално осигуряване.

Според него основният проблем в настоящата ситуация е начинът, по който изпълнителната власт комуникира намеренията си.

„Лошото е да се лъже от страна на изпълнителната власт. За мен тук е скандал. За мен тук е скандал, защото аз съм предлагал също промени в пенсионния модел в 2014-та, край, началото на 2015-та, някои от тях се приеха. Но грешката в комуникацията, която се допусна, ако е вярно това, което се твърди от „Демократична България“, аз не мога да го потвърдя, не мога и да го отрека, е, че подобни мерки се обсъждат на тъмно и без да се поема отговорност за тях“, каза той.

Какви са рисковете за втория пенсионен стълб?

По думите на Горанов основното предимство на втория пенсионен стълб е, че средствата в него са лични спестявания на гражданите, управляват се от пенсионни фондове, носят доходност и могат да бъдат наследявани.

Той предупреди, че пренасочването им към Държавното обществено осигуряване би премахнало значителна част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб.

„Плюсове, ако има някакви евтино-фискални решения, с които едни вноски, които са по същество частни и служат за натрупване, изграждат финансова инфраструктура на втория стълб и са собственост на хората, и се унаследяват, и носят доходност, се прибират и се преместят за Държавното обществено осигуряване, което е един кюп, който работи на разходопокривен принцип, премахва доста голяма част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб, и в крайна сметка хората приемат тези средства като свои, има се предвид, че те дори могат да бъдат унаследявани, и това нещо засяга интереса на милиони хора“, обясни Горанов.

Той направи сравнение с други държави от Източна Европа, които в края на 90-те години са въвели сходен на българския модел, известен като чилийски модел. Част от тях впоследствие са преразгледали пенсионните си системи.

Според Горанов обаче най-важният въпрос е дали България иска да запази сегашния модел, или да го промени.

„Но пак казвам, честният разговор е: запазваме ли сегашния модел, или не го запазваме. Отговорите, които сме си дали в последните 20-25 години като консенсус, е, че този модел е добър, хората вярват в това и видяхте реакцията на гражданите от опита този модел да бъде преразгледан или по някакъв начин подложен под съмнение“, посочи той. Бившият финансов министър открои и два макроикономически риска. Според него прехвърлянето на средства към Държавното обществено осигуряване може да доведе до поемането на допълнителни ангажименти, без да е ясно дали бъдещите приходи ще бъдат достатъчни за тяхното покриване.

От друга страна, подобна стъпка би намалила инвестиционния потенциал на пенсионните фондове. Горанов определи като добра идея възможността средствата, управлявани от пенсионните дружества, да бъдат използвани за инвестиции в публична инфраструктура чрез различни форми на публично-частно партньорство, включително концесии.

Той обаче постави под въпрос дали подобни разговори не са водени паралелно с обсъждането на прехвърляне на средства към НОИ, без пенсионните фондове да са били информирани. „И в същото време зад гърба на фондовете, ако е вярно, продължавам да повтарям, че аз не съм видял оригинална кореспонденция в ръцете си между Министерството на финансите и Европейската комисия, за да твърдя дали е вярно, или не е вярно“, заяви той.

Горанов припомни и че през миналата година е била завършена реформа в Кодекса за социално осигуряване, която предстои да се приложи на практика. Тя ще даде възможност на хората да избират различни инвестиционни стратегии според възрастта си – по-динамични или по-консервативни.

Според него в момент, когато България има нужда от повече инвестиции и делът на бруто образуването на основен капитал в БВП намалява, не е правилно да се ограничава ролята на пенсионните фондове.

Горанов критикува и бюджета за 2027 г.

В разговора бившият финансов министър коментира и проекта за бюджет за 2027 г., като го определи като лишен от ясна визия за реформи и развитие.

„Вижте, докато има да накопват, ще има бюджет. Но бюджетът трябва да бъде инструмент за даване на перспектива за градеж, за развитие. Докато първият бюджет, откакто правителството на Румен Радев е на власт, той не показва минимална идея за политическа саможертва в полза на някаква ефективност или някаква реформа“, заяви Горанов. Като пример за смели политически решения той посочи управлението на Иван Костов след 1997 г. По думите му тогава са били предприети тежки и непопулярни реформи, включително увеличаване на данъците, въвеждане на ДДС и съкращаване на неефективни разходи. Горанов направи сравнение и с първото правителство на Бойко Борисов от 2009 г., като подчерта, че и тогава е имало политическа подкрепа за предприемането на промени.

Според него настоящото управление разполага със значителна парламентарна подкрепа, но не използва политическия си капитал за реформи. Той даде пример с автоматизмите при определянето на минималната работна заплата и възнагражденията в силовите ведомства. По думите му по отношение на минималната заплата са предприети някакви стъпки, но моделът за определяне на заплатите в МВР и Министерството на отбраната не е променен. Горанов припомни, че в бюджета за 2026 г. е имало текст, според който министрите на отбраната и вътрешните работи трябва да предложат съответните законодателни промени, но такива все още не са направени. В края на разговора той коментира и исканията на ГЕРБ за оставки на министри и на правителството след тежката катастрофа.

„Че каква е работата на опозицията, освен да иска оставки?“, попита Горанов. Той уточни, че критиките са свързани не само с реакцията на институциите, но и с поведението на представители на властта на мястото на трагедията.

„Но нас ни издразни арогантното поведение в лицето на трагедията, което се показва от злополучната катастрофа“, заяви той.