На 3  ноември през 1907 година с Указ на княз Фердинанд е обнародван Закон за Инспектората по труда. С този държавнически акт се поставя основата на институцията Инспекция по труда в България. През 1917 година се обнародва Закон за хигиената и безопасността на труда, с който се определят правомощията на сегашния инспектор по труда.

Основната дейност на Главна инспекция по труда е осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство, на Закона за насърчаване на заетостта и на Закона за държавния служител. Днес институцията  е гарант за прилагане на трудовото законодателство в страната, за защита на трудовите и социалните права на гражданите и активен партньор в тристранното сътрудничество между  изпълнителната власт, работодателите и синдикатите.

През годините Главната инспекция по труда многократно е преобразувана като орган за контрол на безопасността и хигиената на труда към Министерския съвет,  към Българските профсъюзи и към Министерството на труда и социалните грижи. От 2000 година е Изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.