На 19 септември от 20:00 часа ще бъде направена премиерата на документалния филм “Ангелът на милосърдието” на БНТ. Той е посветен на баронеса Юлия Вревска, оставила един от най-ярките уроци по милосърдие и човеколюбие. Прожекцията ще бъде в кв. Гара Бяла, гр. Бяла, на откритата сцена в близост до новоизграждащия се музеен център в нейна чест.

Предложението за заснимането на филма е на кмета Димитър Славов и е във връзка с предстоящето честване на 180-ата годишнина от рождението на „Ангела на милосърдието“. „Филмът ще остане като признание от нас към подвига, милосърдието и саможертвата й и послание за идните поколения“, се казва в мотивите на кмета в докладната му към Общинския съвет. През юни общинските съветници на Бяла гласуваха да се отпуснат 20 000 лв. за заснемането на филма.

Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. или 1841 г. в град Лубни, Полтавска губерния, в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Омъжва се за генерал-лейтенант барон Иполит Вревски през 1856 г. Съпругът ѝ е убит в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.

Участва в Руско-турската война. При обявяването на войната продава бащиното си имение „Стàрици“ (Старицы) в Орловска губерния, като със събраните пари набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и доктори. През април 1877 г. пристигат в Кишинев в Действащата армия.

От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-а военно-полева болница в град Яш в княжество Молдова. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атаки на Плевен. 

Преместена е в 48-а военна болница в село Бяла (Русенско) на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела до момента. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в Петерхоф. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. 

Кметът Димитър Славов кани всички жители и гости на Община Бяла на премиерата на филма