По покана на Община Мездра известната етноложка и фолклористка доц. д-р Йорданка Манкова представи в гр. Мездра своята най-нова книга - „Цер и лек да намериш“, монографично научно изследване на традиционното народолечение във Врачанско.

Премиерата уважиха представители на местната културна общност, както и дългогодишната кореспондентка на БТА за нашия регион Цветана Евгениева, близка приятелка на авторката.

„Цер и лек да намериш“ е книга, на която посветих повече от 20 години събирателска работа и още 3-4 години на подготовката й за печат, сподели Йорданка Манкова. Целях да покажа онова несметно, неоценимо богатство на предците ни, което е събрано от народните лечители и за което по време на моите срещи с тях съм откривала в погледите им надеждата, че няма да загине, че ще остане и за бъдните времена. Защото им казвах: Аз и ти ще си отидем от този свят, но влезе ли знанието ти в „машинката“ (в оня магнетофон, който ми „изяждаше“ душичката по зверинските кошари), там вече няма да се загуби - то ще остане за поколенията.

Народните лечители са ми дали основния градивен материал, върху който е изградена книгата. Тя включва разглеждане на колективния образ на народния лечител с неговия морален, нравствен кодекс в лечителството. Включва обаче и два очерка (б. а. за народните лечителки Пена Филчова (Дърманката) от с. Манастирище и за Рада Бальова от с. Зверино), които показват лечителят като човек, с личната му житейска съдба. С това, че той не е само лечител, той е живата енциклопедия на селището - знае и обичайните практики, знае и националните носии, знае и как да нашари чергата, знае как да изтъче свилено платно… Те са хора от битовото ни ежедневие, които, освен всичко друго, са се „отделяли“ от социалната общност, от селищната общност, заради това, че са натрупали повече знания, повече мъдрост, повече умения и лечебни практики, с които са излизали на една битка, сериозна битка срещу болестите.

Тези знания са онаследени, хилядолетен е опитът на народните лечители, не всеки може да стане такъв. По принцип лечителството се предава по кръвен път, по родствена връзка - от майка на дъщеря, от баба на внучка, от баща на син, от дядо на внук. Има едно условие, което е много характерно за традиционната ни култура: предаването на тези знания става, когато лечителят, вече на преклонна възраст, не е в състояние да осъществява лечителската си дейност. Но законите на патриархалните традиции са налагали да бъде осъществена приемствеността, континуитетът в народната култура, за да не се загуби. И лечителят задължително трябва да предаде знанията си на своята бъдеща следовница или следовник.

Важно за лечителите е онази проява на характерите им, която ги издава като състрадателни, добронамерени към болните. Те до такава степен са загрижени за здравето на нуждаещите се от помощ, че в теренните ми записки съм регистрирала много случаи, в които лечителят загърбва домашните са задължения, загърбва стоката си, загърбва грижата си за земята и тръгва, за да помогне на болния.

Народният лечител е природно интелигентен човек, той добре осъзнава, че идва време, когато трябва да отстъпи (б. а. пред научната медицина), но дава всичко от силите си, от знанията си, за да може да помогне на хората, които са почукали на вратата му.

Направих този преглед на колективния облик на народните лечители, защото смятам, че сме длъжни на тези хора, които са превърнали лечителството в своя житейска съдба и са се грижили за опазването на човешкия живот, каза в заключение Йорданка Манкова. Направихме го, заедно с вас, за да сторим един дълбок, заслужен поклон пред името и делата на тези лечители. Които заслужават нашата благодарност, че са полагали денонощни грижи за опазване на човешкото здраве.“

„Това е книга, която е създавана през вековете от народния гений, от народните лечители, които със своите знания и умения са „вписвали“ всичко това, което Йорданка Манкова е събрала и допълнила със своето талантливо научно и творческо перо, сподели Цветана Евгениева. Това, което ще прочетете в тази книга, е напълно автентично, от изворния материал, от хората, с които тя се е срещала и, което е много важно - носи тяхната емоция. Носи тяхната любов, както към това, което правят, така и към хората, за които го правят.

Народните лечители са едни чисти хора, които, макар и не особено образовани, са търсили лек за всеки, който отиде при тях и който има нужда от помощ. Според мен, това не е книга само за здравето на тялото, а книга за душата, за душата на народните лечители. На тези хора, които са посветили целия си живот на това да помагат на другите - и са го правили с чисто сърце, с любов, с всеотдайност.

За тях моралът е бил над всичко. Те не могат да върнат човек, нуждаещ се от тяхната помощ. Дори да не могат да намерят лек за неговата болка, те са го пращали при друг лечител. Те са вършели тази лечебна дейност нито за пари, нито за благодарност - дори и това не са очаквали. Те са го правели, защото са били убедени, че това е дарбата, която са наследили от своите деди и която трябва да предадат на своите деца.

„Няма ги вече бабите и дядовците, от които съм записвала, споделя Йорданка Манкова. И добре, че го направих тогава, защото след мене никой повече не тръгна по този път. Времето е неумолимо, духовната култура и бит на цяло едно столетие си отиде безвъзвратно. Удовлетворена съм, че успях да я запиша, да я изследвам, да я опиша в книгите си и така да я съхраня за сегашното и за бъдещите поколения. Сигурна съм, че този изворов материал ще послужи на млади изследователи, които ще продължат да разравят пластовете на народната душевност.“

В тази връзка, тя е споделяла пред мен, допълни Цветана Евгениева: „Смисълът на живота ми е в движението, в енергията, в изгарянето. Всеки ден да правиш нещо. Да работиш с удоволствие и радост. Да живееш в хармония със себе си, със семейството си, колегите, приятелите. Да оставиш, макар и малка, следа и да усетиш, макар и малкото, признание на хората за твоя труд. Аз го имам и съм горда с това. Така че не живях напразно: разорах, доколкото можах, необятната етнографска нива на населението от врачанския край и събрах добри плодове от нея. Със задоволство мога да кажа, че за мен това беше сладко занимание.“

С тази книга, каза в заключение Цветана Евгениева, Йорданка Манкова изпълни достойно желанието на двете народни лечителки (б. а. Пена Дърманката и Рада Бальова) и на още десетки, с които се е срещала и разговаряла: да свали от „машинката“ техните думи, да ги запише и обясни, за да стигнат до много хора, за поколенията и да останат в човешката памет - дар в скъпоценната съкровищница на народното творчество.“

Премиерата допълни включеният в книгата очерк за самобитната народна певица и лечителка Рада Бальова от с. Зверино „От горела ка̀ща пиронче съм“, прочетен от Тодорка Василева, член на Литературен клуб „Христо Ботев“ при НЧ „Просвета 1925“ - Мездра.

„Отиде си един живот, събрал в себе си много трудни години и много народна мъдрост, пише в споменатия очерк Йорданка Манкова. „От горела ка̀ща пиронче“ беше баба Рада, но забито здраво в темелите  на българщината. И отнесе със себе си цял един цвят, съхранил спомени за деди и бащи, за отминали празници и обичаи, за натрупани знания и обществен опит, за здравия корен на българския дух. Остава ни примерът й с нейното изумително умение да се радва на живота, да търси хубостите му и да се опива от мъдростта му. И утехата, че безценното злато от народни песни, от народни знания и натрупан обществен опит, което в ония благодатни все още за такива срещи години успях да запиша, ще бъде съхранено в музейните архиви и на неговия непреходен блясък ще могат да се радват и нейните внуци и правнуци, и бъдещите й следовници.“

А в очерка си за друга отишла си от този свят народна лечителка - Пена Дърманката от с. Манастирище, Йорданка Манкова пише: „Целувам с благодарност десницата ти, мила бабо Пено! Благодаря на съдбата си, че ме срещна с теб, че ми даде възможност да опозная благородството на душата ти. Чистотата на сърцето ти, туптяло през всичките ти дни до днес заради добруването на хората, всякога ме е удивлявала. При всяка моя среща с теб съм им се възхищавала! Себеотдайната ти служба в името на човешкото здраве е достойна за подражание, заради което ти сторвам дълбок поклон - на теб и на всички други като теб, знайни и незнайни народни лечители, благодарение на които народът ни е оцелявал през годините. Благодарност ти понасям и за опита и знанията ти на народен лечител, които сподели с мен и които съм въвела в музейните архиви, за да останат и да бъдат полезни и за бъдните поколения. Прибавям към тях и моите усилия, и моите надежда и увереност, че те няма да бъдат забравени и ще останат в съкровищницата на фолклорната ни култура, защото са белязани със знака на непреходното и вечното.“