На датата 27 октомври Православната църква почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър, като сторията разказва, че Димитър бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад юноша, с едва набола брада, бил негов ревностен последовател. Междувременно цар Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Подкрепен за желанието си от Димитър, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да бъде пронизан с копие в килията си. Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

В България денят 27 октомври в много краища на страната се нарича Мишкин ден, Мишин ден, Нистор, Разпущене.

Според една от легендите, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се появили на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?", „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби".

Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките.

Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бърка и брашно, нито се дава на заем, не се ползват остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.