Симфониета Враца подготвя концерт под надслов „Традициите на романтизма“ във Враца.на 15 октомври.

Под диригентската палка на харизматичния Цанислав Петков и с участието на световнопризнатата цигуларка Ангелина Абаджиева, публиката ще има възможност да преживее две коренно различни лица на немския романтизъм в една вечер.

Програмата включва цигулковия концерт на Брух и пищната сюита „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.

Чуйте какво разказа диригентът  пред микрофона на  Дарик Враца. - в прикачения звуков файл

Диригент Цанислав Петков: Елате да съпреживеете един романтичен концерт с изключителната цигуларка Ангелина Абаджиева и Симфониета Враца
Диригент Цанислав Петков: Елате да съпреживеете един романтичен концерт с изключителната цигуларка Ангелина Абаджиева и Симфониета Враца

Предстои една романтична програма, немски романтизъм,  не случайно подбрани произведения, каза за слушателите на Дарик Враца известният диригент Ц.Петков.

 Цигулковият концерт на Брух е изключително популярен,  емблематичен за цигулковия репертоар. А солист в този концерт ни е Ангелина Абадджиева , която е прекрасен музикант, инструменталист. Страхотна е, просто.  Концертът на Брух, написан около 40 години по-рано,  мисля, от операта на Щраус,  носи съвсем различен романтизъм.  Тоест, нека публиката не си мисли, че ще слуша едно и също нещо през целият концерт.

 Напротив, това са две съвсем различни романтични произведения,  които носят в себе си различни неща, а погледнати заедно,  ако можем така да ги обобщим,  почти всички черти на немския романтизъм.

 - Така събрани в тази програма, дали си отиват ?

-  О, много, много, много е интересно. Така, едното допълва другото, може би в някои аспекти,  които пък другото му липсва нещо.

Не обичам да правя такива анализи, може би не е добра идея да се впускаме в тях,но когато човек ги слуша във рамките на два концерта, може би две седмици или поне на три дни, и после ги чуе в една репетиция, всъщност, защото аз в един концерт не съм ги чувал до сега,е доста по-необикновено усещането.

 Става ли му приятно на човек, връхлита ли за емоцията, залива ли го радостта?

 Да, да!Много рядко се посяга към Рихард Щраус изобщо в България.  Едно доста сериозно произведение за голям симфоничен оркестър,  с оголемена ударна група, с две арфи, челеста.

 Много неща са и адмирации, благодарност на Симфониета Враца,  които се осмеляват да правят такива неща.Наистина е вдъхновяващо.

 Те свириха „Кавалерът на розата“ в Софийски музикални седмици.

- Аз специално отидох да ги чуя на този концерт в София. Бяха изключителни, не можем нищо да кажем по-малко от това. Наистина изключителни.

- Кажете на Вас какво ви предстои?

Веднага след концертът ни тук,  ни предстои да го представим в петъчната вечер на публиката на Хасково. Там откриваме международният фестивал на името на професор Недялка Симеонова.  51-о издание тази година на музикалните дни на нейно име. След което ни предстои конкурс за цигулари,  който ще се проведе в същите дни.

 До края на този уикенд имаме още две фестивални вечери, които ще бъдат не по-малко интересни от тази.  Много гости, много вълнение.

-  Много вълнение.  Винаги съм искала да ви питам и никога не ми остава време- как от пианото скочихте към дирижирането?

-  Според моят преподавател по пиано, Юлия Ненова,  на която дължа безкрайно много, според нея,  е станало съвсем естествено, защото сме си говорили като преподавател и ученик в часовете по специален предмет, че според мен тази тема тук е дадена на обоя,  а тази тема тук е дадена на фагота.

 И някак си в моята представа винаги е стоял някакъв... синтез между всички. Не знам, може би е станало естествено, може би е нещо, което съм търсил пък,  може би под някаква форма, не мога да кажа. С времето човек разбира, че явно не е бъркал.

 Така че, аз още откривам такива неща и искрено се забавлявам като се случва. Не е търсен ефект, разбира се, но така в работата по партитурата,  общо взето, изглежда като все едно да е написано за 10 пръста.

- Като да редиш пъзил и накрая да стане красив.

-  Да.

- Ако може да поканите хората, публиката?

- Разбира се, с най-голямо удоволствие. Ангелина Бояджиева е цигулар, който не е за изпускане. Просто е нещо, което човек трябва да чуе на живо.

Тези записи са естествено прекрасни записи. Тя има и за фонда на Радио Кьолн, със страхотни диригенти, състави.  Записите са й прекрасни, но на живо...  На живо звучи, една по-младешка дума ще използвам, ще кажа жестоко.

А за „Кавалера на розата“-  само мога да пожелая на състава  да намира място за него, за тази сюита всъщност, да намира място за нея в следващите програми,  не само във Враца, а и в страната,  за да могат повече хора да чуят,  да го преживеят.

Билетите за концерта във Враца вече са в продажба на каса „Гъбката“. Не пропускайте възможността да чуете този вълнуващ музикален пъзел на живо!