В словото си по повод отбелязването на 141 години от Съединенето на Княжество България и Източна Румелия, което се състоя на 6-ти септември пред паметника на Четвърти пехотен полк в Плевен, директорът на Регионален исторически музей - Плевен, д-р Володя Попов пропомни, че национална държава и силна нация не се превят на колене:
"Съединението на България е директно нарушаване на клаузите на Берлинския договор, което предизвиква остра реакция на всички без изключение велики сили. Всички български политици - тук са Петко Каравелов, Петко Рачев Славейков, д-р Чомаков, Гешов и Греков, тук е Константин Стоилов, които независимо от своето идеологическо поле застанаха зад националната кауза, изиграха своята роля.
Посещават Лондон, Виена, Русия, Париж, за да мотивират и обяснят вярната кауза на българското общество, желаещо да се обедини в своите територии.
Разбира се, това получава мълчаливия поглед и дипломатични неясноти от страна на европейските представители.
Балканските народи, окуражени правят мобилизация - Гърция с претенции за Южна Македония, Сърбия с претенции за цяла Македония и Западни покрайнини, Румъния с претенции за компенсация, искайки Южна Добруджа. Турция свиква конференция на Великите сили за въпроса за съединение.
Подложен на неимоверен натиск, Александър Батенберг и тези, които са в политическото му обкръжение, удържат този натиск. Българската кауза довежда до това, че Сръбско-българската война завършва с друг резултат, който предизвиква Букурещкия мирен договор и под мълчаливите погледи на представителите на Великите сили съединението на България е санкционирано в тези измерения към онзи момент.
Важна тук е и политическата форма на измерение на ситуацията. Представителите на българската нация във всичките й прослойки отправят едно директно послание към следващите поколения: "Национална история се прави не наведен. Национална държава и силна нация не се прави на колене!".
