“Външният натиск води до вътрешна консолидация. Възродителният процес е абсолютната кулминация на репресията над малцинството, формиращо общността ДПС. Той ражда за тях етническа солидарност, даже и отвъд – етнорелигиозна солидарност, което се превръща в политическо представителство в последните 35 години. Това стои и ще се появи на изборите в подкрепа на лагера на Ахмед Доган”. Това каза в предаването „Стълбището” на Дарик радио социологът и политически анализатор Димитър Ганев.
Идея или социален асансьор?
Според него паралелно с този процес обаче тече и друг и той е да го наречем „качване на социалния асансьор.
“Т. е. кой ми предлага възможности за работа, за достъп до определен ресурс – публичен или не. Става дума за създаване на определена общност, която да може да се качи на този „социален асансьор”, или пък да има представителство в местния общински съвет или в националния парламент”, каза Ганев. И добави, че тази група вижда по-силни перспективи в другия лагер.
Двете групи се различават възрастово, вторите са по-млади, защото предстои житейска и професионална перспектива, а другите, които пазят спомена за раната, наречена Възродителен процес, няма никакво съмнение, че ще проявят тази солидарност. И големият въпрос е какво ще бъде съотношението между тези две грипи, подчерта Ганев.
Според него, това ще разберем след изборите, на 28 октомври, след като излязат изборните резултати. Той сподели, че го казва с тревога като изследовател на общественото мнение, защото социологията няма да даде реалното съотношение между двете групи. Причината за това е, че клиантелният вот няма да бъде проявен в социологията.
Клиентелен, купен и контролиран вот - що е то?
Димитър Ганев уточни, че умишлено използва думата „клиентелен” вот, защото купеният е част от контролирания вот. Дори, според него, е по-малката част от общия контролиран вот, защото на различни места определена общност е зависима от своя кмет например, или от местния силен човек. Има места, където общината е не само най-големият работодател, но тя се оказва и единственият работодател, подчерта той.
"Наред с това тя се оказва и единственото място, където има свободен ресурс, защото има места в периферията на страната, където няма голям бизнес наблизо, а само малки предприятия, които не могат да поемат цялата работна ръка и съответно обществените поръчки през общината са мястото, от което могат да се захранват определени бизнеси. Оттам тръгва и зависимостта от тези бизнеси, които също могат да упражняват някаква форма на контрол. „Ако не е този кмет, няма да има работа и аз ще трябва да те уволня”, това е зависимост много отвъд купуването на гласове", категоричен е политологът, а според него, тя е и много по-ефективна.
Либералната градска общност - последната спирачка
Либералната градска общност у нас в последните 25 години наброява около 300 хиляди души, посочи още Димитър Ганев. По думите му на изборите миналата година представляващите я партии са спечелили двойно повече.
"Това означава, че те са успели да излъчат послание, а именно, че няма да върнат статуквото. И изведнъж се свиха до 300-хилядна партия, защото загубиха това послание, обясни той. Те казаха ”ние сме последната спирачка пред това да се върнат на власт ГЕРБ и ДПС и стана сглобка”, коментира Ганев.
В последните години има политическа апатия, избирателната активност е на рекордно ниски нива и партиите говорят само на твърдия си електорат, затова обясняват как няма да правят коалиция с тези или с онези, коментира още той.
По думите му избирателната активност може да се повиши в резултат на две неща – някакво голямо събитие или голям нов субект.
Целия разговор със социолога и политически анализатор Димитър Ганев гледайте и слушайте в прикачените файлове.
