„Великите цивилизации не са убити. Напротив -  те сами отнемат живота си.”

Това е заключението на историка Арнолд Тойнби, поместено в 12-томния му Magnum Opus (лат. велико дело – най-добрата или най-известната творба на даден автор) „Изследване на историята“. Творбата представя изследване на възхода и падението на 28 различни цивилизации.

Той е прав в някои отношения - цивилизациите често са отговорни за собствения си упадък. Въпреки това, тяхното самоунищожение обикновено се подпомага от нещо/някого.

Римската империя например е жертва на много беди, включително свръх експанзия, климатични промени, влошаване на околната среда и лошо лидерство. Римската империя била на колене, когато Рим е разграбен от вестготите през 410 г., и от вандалите през 455 г.

Разгромът често е бърз, а величието не осигурява имунитет. Римската империя е покривала 4,4 милиона км2 през 390 г. Пет години по-късно вече се е простирала на 2 милиона км2. Към 476 г. обхватът на империята е нулев.

Първият начин да бъдат разгледани миналите цивилизации е да се сравни тяхното дълголетие. В графика (снимка 2) е сравнена продължителността на живота на различни цивилизации, които са определяни като общества със селско стопанство, множество градове, военното господство в своя географски регион и непрекъсната политическа структура.

Като се има предвид това определение, всички империи са цивилизации, но не всички цивилизации са империи. Данните са взети от две проучвания за растежа и упадъка на империи и от неформално, многолюдно проучване за древните цивилизации. Пълен списък на всички цивилизации от графиката можете да видите тук.

Книга за едно от малко известните български съкровища представят в Панагюрище

Разпадането на дадена цивилизация може да се определи като бърза и трайна загуба на население, загуба на идентичност и социално-икономическа сложност. Обществените услуги рухват и възникват безредици, тъй като правителството губи контрол над монопола си върху насилието.

Почти всички минали цивилизации са изправени пред тази съдба. Някои успели да се възстановят или преобразуват, като китайците и египтяните например. Други сривове са постоянни, какъвто е случаят с Великденския остров. Понякога градовете в епицентъра на разрухата се възраждат, както се случи с Рим. В някои случаи руините се изоставят и са атракции за бъдещи туристи – както например при маите.

Какво може да ни каже това за бъдещето на глобалната съвременна цивилизация? Приложими ли са уроците на аграрните империи за нашия период на индустриален капитализъм след 18 век?

Според Лука Кемп са приложими. Обществата от миналото и настоящето са просто сложни системи, съставени от хора и технологии. Теорията за „нормалните инциденти“ предполага, че сложните технологични системи редовно отстъпват пред провала. Така че сривът може да е нормално явление за цивилизациите, независимо от техния размер и етап.

Истината за парниковите газове - друга гледна точка за климатичните промени

И въпреки че мащабът на нашата цивилизация е глобален, няма причина да се смята, че по-големият размер е броня срещу разпадането на обществото. Изглежда, че разрухата се случва както на огромните империи, така и на новоизлюпените кралства. Нашата плътно свързана, глобализирана икономическа система е, ако не друго, предпоставка за бързо разпространение на всяка криза.

Въпреки че няма единна приета теория защо изчезват цивилизациите, историци, антрополози и други предлагат свои версии и различни обяснения:

Климатични промени: когато климатичната стабилност се промени, резултатите могат да бъдат катастрофални - неуспешна реколта, глад и опустяване на плодородни земи. Сривът на Анасази, цивилизацията на Тиванаку, акадците, маите, Римската империя и много други съвпада с резки климатични промени, обикновено продължителна суша.

Екологична деградация: срив на дадена цивилизация може да възникне, когато обществата превишат максималното допустимо натоварване на средата си. Тази теория за екологичен срив, която стана тема за издаването на бестселъри, посочва прекомерното обезлесяване, замърсяването на водите, упадъка на почвата и загубата на биоразнообразие като основни причини.

Липса на равенство и олигархия: богатството и политическото неравенство могат да бъдат основни двигатели на социалната дезинтеграция, както и олигархията и централизацията на властта. Това не само причинява социални страдания, но пречи на способността на обществото да реагира на екологични, социални и икономически проблеми.

Сложност: историкът Джоузеф Тайнтер предлага теорията, че цивилизациите в крайна сметка са изчезнали под тежестта на собствената си натрупана сложност и бюрокрация. Обществата са колективи за решаване на проблеми, чиято сложност нараства с цел преодоляване на нови проблеми. Въпреки това, сложността в крайна сметка достига точка на намаляваща възвръщаемост. След този момент в крайна сметка би последвал колапс.

Външни сътресения: войни, природни бедствия, глад и епидемии. Империята на ацтеките например е била погубена от испанските нашественици. Повечето ранни аграрни държави били с много кратка история поради смъртоносни епидемии.

Въпреки изобилието от книги и статии, учените нямат категорично обяснение защо цивилизациите изчезват. Това, което знаем, е следното: факторите, представени по-горе, може би са допринесли.

Сблъсък на два свята – Тръмп срещу Тунберг

Днес социалният крах е коварна перспектива. Оръжията, които са на разположение на всяка държава, сега варират от биологични до ядрени. В близко бъдеще може да има и нови инструменти за насилие, като например смъртоносни автономни оръжия. Хората са все по-отдалечени от производството на храни и основни стоки. А променящият се климат може да повреди непоправимо способността ни да се върнем към обикновени селскостопански практики.

Помислете за цивилизацията като за лошо изградена стълба. Докато се изкачвате, всяко стъпало, на което вече сте стъпили, се чупи. Падането от височина само няколко стъпала е добре. Но колкото по-високо се изкачвате, толкова по-голямо е падението. В крайна сметка, след като достигнете достатъчна височина, всяко падане от стълбата би било фатално, коментира Лука Кемп.

С разпространението на ядрени оръжия може би вече сме стигнали до точка на цивилизационна „терминална скорост“. Всяко срутване - всяко падане от стълбата – носи риск да бъде последно. Ядрената война сама по себе си може да доведе до екзистенциален риск: или изчезване на нашия вид, или катапулт обратно към каменната ера.

Ние знаем какво трябва да се направи: вредните емисиите могат да бъдат намалени, неравенствата в обществото да се изравнят, да се поеме контрол над влошаването на околната среда, да се даде път на иновациите и да се разнообразят икономиките. Подобни стъпки ще намалят шанса бъдещият срив да бъде необратим.

За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук 

Абонирайте се и за канала ни в YouTube