Чл.-кор. на БАН проф. д-р Славчо Томов, след наградата „Питагор“: Това е признание не толкова за мен, а за всички научни екипи, с които съм работил през годините

На официална церемония, на 29 октомври 2026 г. в Централния военен клуб в София, директорът на Научноизследователския институт към МУ - Плевен, чл.-кор. проф. д-р Славчо Томов беше отличен с наградата „Питагор“ - за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. Наградата му беше връчена от председателя на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Димитър Здравков.

Неговата дългогодишна научна, клинична и академична дейност има съществен принос за развитието на роботизираната и минимално инвазивната хирургия в България, както и за внедряването на високотехнологични методи в акушерството, гинекологията и онкологията.

Националното отличие е признание за последователната му работа за развитието на научните изследвания, внедряването на иновации в клиничната практика и утвърждаването на Плевен като център на високотехнологичната медицина.

В интервю за Дарик радио разговаряме с чл.-кор. проф. д-р Славчо Томов:

- Проф. Томов, животът и медицината - две неразривно свързани неща от живота на всяко живо същество и всяко човешко същество, разбира се на планетата. Как приемате отличието?

"За мен това беше първо изненада. Да, наистина бях номиниран, но до последния момент не се знаеше кой от номинираните ще получи наградата, така че изненадата беше приятна. Но да, животът и медицината за мен, откакто се помня като човек, който е свързан с медицината, медицината се е превърнала в моя живот. Аз намирам и философския смисъл в това, че получих тази награда, но за мен е по-важно друго. Смятам, че тя не е признание лично за мен.

Аз споделих на церемонията, че това е признание за научните екипи, с които сме работили през всичките тези години, защото науката не е солово занимание. Съвременната наука без екип е невъзможна. През всичките тези повече от 30 години ние успяхме заедно с академик Григор Гочев да сформираме не един или два научни екипа, които постигнаха още по-големи и по-високи научни резултати".

- Със сигурност вашият поглед никога няма да спре да бъде отправен в бъдещите, в следващите стъпки във Вашето развитие.

„Както винаги, Вие отново успявате да зададете провокиращи въпроси. Факт е, че веднъж човек, който е започнал да се занимава с наука и тя е станала част от неговия живот, той не стои в настоящето, а винаги се опитва да погледне напред в бъдещето и да върви няколко стъпки напред.

Телемедицината и теле-хирургията са пряко последствие от роботизираната хирургия, защото роботизираната хирургия е базата, върху която стъпваме, за да минем в следващия етап на съвременната медицина.

А той вече не само чука на вратите ни, той вече прекрачи прага на нашия медицински дом. Същинската теле-хирургия с новите поколения роботизирани системи е вече факт. Вече са осъществени първите такива телехирургични операции в Съединените щати, в Европа, в Китай това вече се е превърнало в стандарт, а само преди около седмица и екип на нашия университет осъществи подобна телехирургична операция.

Пациентът е тук в Университетска болница “Д-р Георги Странски” - Плевен в България, а операторът професор д-р Добромир Димитров в Китай, на повече от 8000 км разстояние.

Ние обаче работим за това, да направим още една крачка в бъдещето, защото знаете много добре, че днес космическата индустрия е в един процес на възраждане и поглежда не само към Луната, но и към по-далечни планети от Слънчевата система.

В едно недалечно бъдеще ще има станции на Луната, ще има станции и на Марс, най-вероятно обитаеми от човек станции, което ще породи и едно друго предизвикателство, което ще се появи на преден план, а това са медицинските грижи и медицинското обслужване на хората, които са там.

И всъщност тук теле-хирургията е нещото, което може и ще бъде като част от медицинското обслужване на тези хора, защото те ще имат своите медицински нужди. И не си мислете, че в света вече не се работи по това.

Вече се работи и се развиват проекти за това, как да оперираме в условия на нулева гравитация, как да оперираме от разстояние тук, а пациентът да се намира на орбитална станция или в станция на Луната.

И вече са направени първите опити и първите експерименти. И ние в нашия Медицински университет и в Университетска болница „Света Марина“ - Плевен всъщност вече мислим по този въпрос. Само лекичко открехвам вратата: В предварителни контакти сме с една българска компания, която има изстреляни повече от 100 сателита в космоса, за да стартираме съвместен научен проект за телемедицина в космоса. Но спирам дотук...“, каза чл.-кор. на БАН проф. д-р Славчо Томов.

Проф. Томов има значим принос към развитието на роботизираната и минимално инвазивната хирургия. По негова инициатива в Плевен е създадена първата в България интраоперативна лаборатория за откриване на метастази в лимфните възли при гинекологични онкологични заболявания. Той има водеща роля и в изграждането на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, който обединява геномна медицина, триизмерно биопринтиране и виртуална реалност.

На същата официална церемония, доц. д-р Мартин Караманлиев, също от МУ-Плевен получи наградата за „Млад учен“ в областта на науките за живота и медицината, а фактът, че двете отличия в тези категории бяха присъдени на представители на Медицински университет – Плевен, е високо признание както за индивидуалните постижения на двамата учени, така и за научния потенциал и устойчивото развитие на изследователската дейност във висшето училище.