Свети Исакий бил родом от Сирия и живял по времето на император Валент (364-378 г.), яростен привърженик на арианската ерес. По-голямата част от народа и духовенството били открито настроени срещу религиозната политика на Валент. В самозабравата си обаче той предприемал мерки срещу православните, много хора били затваряни и дори избивани в стремежа на императора да контролира положението в страната. 

Същевременно империята била нападана от всички страни, при нахлуването на готите в Тракия била заплашена и столицата. Преподобният Исакий, тогава игумен на Далматския манастир в Цариград, излязъл и срещнал тръгналия на поход Валент. Предложил му да спре преследването на православните християни и да ги пощади, за да го пощади и него Бог. Но призивът му не бил чут. По нареждане на владетеля войници заловили преподобния и го върнали под стража в обителта му. А след няколко дни, на 9 август 378 г., край град Адрианопол (днес Одрин) Валент загубил битката с готите и сам намерил смъртта си.

Свети Исакий присъствал на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Упокоил се в 396 г. Паметта му се почита и на 3 август.


Преподобната Емилия (името й в превод означава "съзвучие", "хармония") живяла в IV век в град Кесария, област Кападокия, Мала Азия.

Тя произхожда от богат благороднически род, има общо 5 дъщери и 4 сина, като децата ѝ са силно повлияни от поученията на Макрина, най-възрастната й дъщеря.

Когато децата й порастват, майка им разделя семейното имущество между тях и освобождава робите и робините, а самата тя, заедно с най-голямата си дъщеря и няколко от либертинките (бившите робини), основава монашеско общежитие – женски (девически) манастир, където устройват живот, в духа на ранното християнство. Емилия доживява дълбока старост и по нейно желание е погребана в малък семеен параклис, при мъжа си и един от синовете им.