Царските големи военни маневри в Поликрайще (4 – 14 септември 1936 г.) – 85 години от първото нарушение на Ньойския договор от България

От 4 до 14 септември 1936 г. в околностите на Поликрайще се провеждат големи маневри на Търновския, Свищовския, Русенския и Ловешкия гарнизон. Те са планирани и се ръководят от генерал-майор Йордан Тодоров Пеев – помощник-началник на Щаба на Българската армия, генерал-майор Никола Димитров Недев – командващ на плевенския гарнизон – 4-та Армия, генерал-майор Теодоси Петров Даскалов – командир на Пети пехотен дунавски полк (с гарнизон Русе). Освен Пети пехотен полк в Поликрайще лагеруват още Втори пехотен искърски (от 1928 до 1937 г., преименуван на 5 юни 1937 година с царска заповед №2 на Тридесет и трети пехотен свищовски полк) и Осемнадесети пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк (с гарнизон Търново и командир полковник Сава Бакърджиев). До налагането на България на позорния Ньойски диктат трите полка влизат в състава на разформированата славна Пета пехотна дунавска дивизия с щаб в Русе, която по време на Балканската война в Лозенградската операция осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер, а в Люлебургаско-Бунархисарската операция се сражава в района на Бунархисар. Ученията се извършват в широк район около Поликрайще, като на югоизток достигат до Калтинец (сега квартал на Горна Оряховица, разположено северно от Гара Горна Оряховица), а на юг до Темниско, Сергювец (днес съединени под общото име Първомайци, с което двете села нямат нищо общо) и Самоводене. В тях участват и самолети, излитащи от военното летище „Поликрайще“. Това са първите маневри от такъв мащаб, провеждани в България след края на Първата световна война. Поликрайшките царски големи маневри през 1936 г. са първото нарушение на Ньойския диктат от България и с оглед на това те са историческо събитие за нашата страна. Поликрайще е избрано за място на ученията, защото е почти еднакво отдалечено от всички граници и военните упражнения не могат да се тълкуват като заплаха за която и да било съседна държава. Освен това мястото е стратегическо и тук има прекрасни условия за такава дейност. По запазени предания още войските на цар Калоян са станували и провеждали обучение тук.

За инспекция в Поликрайще пристигат Негово Величество, министърът на войната генерал-майор Христо Луков, братът на Царя – Негово Царско Височество княз Кирил, генерал-лейтенант Стефан Цанев Цанев – генерал-адютант на Н.В. Цар Борис III и офицери от висшето командване на войската. Н.В. и генерал Луков пътуват с автомобилите си, като княз Кирил е заедно с Царя. След пристигането си Н.В. и високопоставените гости посещават военното летище и полковете, и се срещат с техните командири.

На сн.: Н.В. Цар Борис III - На военното летище „Поликрайще“ по време на инспекцията на Царските маневри, проведени в землището на Поликрайще от 4 до 14 септември 1936 г. На 14 септември приема депутация, водена от протойерей Никола Попгеоргиев. (Държавен архив — Ловеч, предоставен от него и се публикува с любезното му съгласие.)

14 септември 1936 г., южно от железопътната гара Поликрайще: На 14 септември от наблюдателен пункт южно от железопътната гара Поликрайще официалните лица и многохилядно множество следят за хода на демонстративните учения в пожънатите ниви между Поликрайще и Самоводене, провеждани в края на маневрите. Да гледат са дошли чак от Русенско. Само от Поликрайще има над 3000 човека.

След приключването на военните упражнения протойерей Никола Попгеоргиев Маринов отслужва панахида за загиналите във войните, а след това – тържествен молебен за здравето на войниците, на техните командири и на Н.В. Царя. Трудно е да се оцени колко души са участвали в маневрите, но вероятно те са били поне между 10 000 и 15 000 или на богослужението с цивилните присъстват не по-малко от 15 000, а не е изключено да са били 20 000, даже повече. Това е грандиозна картина. След завършването на службата Цар Борис като ревностен християнин се прекръства, целува кръста и ръката на протойерей Никола Попгеоргиев, а той от своя страна го прекръства, поръсва го със светена вода и го благославя. (Кръстът, с който Н.В. е благословен и който той целува, е запазен и се съхранява в дома на потомците на протойерей Никола Попгеоргиев Маринов – авторите на текста.)

Царят поздравява войсковите части и произнася прочувствено слово. След това е проведен военен парад. Свирят военните музики на трите полка. Когато тържествената част приключва, протойерей Никола Попгеоргиев представя на Н.В. депутация. Тя се състои от вдовиците и сираците от войните от Поликрайще. До този момент те не са получавали държавни пенсии. Това е въпрос за живота и физическото оцеляване на десетки семейства и стотици хора. Депутацията е огромна. Към нея се присъединяват и родителите и близките на загиналите. Протойерей Никола Попгеоргиев поименно запознава Царя с всеки един от присъстващите и му разказва кога и къде е загинал неговият близък. През цялото време до него е внукът му Никола Попниколов. Цар Борис разговаря с всекиго поотделно и раздава всичките си пари на вдовиците и сираците. Сам участник във войните, той прекрасно ги разбира, силно е развълнуван от молбата му и веднага се разпорежда въпросът да бъде решен.

Да се ръкуват с Царя и да го поздравят с „Добре дошъл“ пристигат и кметът Атанас Цивнев, Общинският съвет на Поликрайще, Председателят на Дружеството на запасните подофицери от Поликрайще, членовете на Дружеството и участници във войните, директорите и учителите от Прогимназията и двете Първоначални училища, от Девическото практическо земеделско училище „Боруш“ и Стопанското училище за девойки „Помогни си сама“ – Поликрайще, водени от директора на Прогимназията Трифон Караилиев, Църковното и Училищното настоятелства, Управителният съвет на читалище „Развитие“ и на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка), ръководството и членове на Градинарското дружество „Сила“ (с 1200 члена – най-мощното и влиятелното в страната) с председателя си Кръстю Бундев, на Земеделската задруга (с 1534 члена, най-голямата и силна обществена организация в Търновско) с председателя си Марин Маринов Попхристов, на дружествата „Български червен кръст“, Дружеството за закрила на децата – клонове Поликрайще, Поликрайшкото браншово търговско питиепродавско сдружение към Варненската търговско-индустриална камара, Поликрайшкото отделение на Съюза на българските търговци с председателя си С.А. Гърдев и секретаря си В.М. Велев, Поликрайшкият клон на Съюзното колоездачно дружество в Горна Оряховица „Сокол“ към Българския колоездачен съюз начело с Георги Попниколов, Коневъдното дружество, Дружеството на модерните земеделци, Лозарското дружество и други обществени организации от Поликрайще. Ученички от петте поликрайшки училища поднасят букети цветя на държавния глава. Желаещите да бъдат представени на Н.В. и да разговарят с него са толкова, а и той се спира и надълго и нашироко говори с хората, с които се познава от фронта или от предишните си гостувания тук, че срещата продължава три часа. Протойерей Никола Попгеоргиев му представя всеки един от тях. Царят, който много обичал децата, като видял малкия четиригодишен Никола Попниколов, който водел дядо си, го вдигнал на ръцете си. Присъствалите на срещата Мария Георгиева Попгеоргиева, Йордана Цвяткова Джонгова (сираци от войните), Пауна Маринова Каралакова (вдовица от войните), Наполеона Христова Каралакова, Георги Попниколов Попгеоргиев, Марин Дочев (плаче, като се спомене името на Н.В., толкова го обича), Мариола Бундева (Карапенчева), Наполеона Попиванова Попниколова (Попова), Димитра Попова през целия си живот си спомнят и разказват за срещата си с Царя, а Йордана Цвяткова Джонгова, (която по-късно овдовява и след като се омъжва за втори път през 1946 г. за Георги Попниколов Попгеоргиев, също междувременно загубил първата си съпруга, носи фамилията Попгеоргиева и е баба на авторите), къта през целия си живот сребърната пара, която той й е дал. Вече 85 години след маневрите в Поликрайще се говори за срещата с Царя. И не отдавна Стефана Маринова Ничева (родена Попгеоргиева) казва на авторите, че от майка си научила, че Царят на гарата вдигнал едно дете от нашия род и го целунал, а те (Марияна и Георги Георгиеви) знаят, защото това е баща им. Накрая, в знак на уважение, Н.В. кани протойерей Никола Попгеоргиев на тържествения обяд, организиран в чест на успешното провеждане на маневрите, на който присъствали още братът на Царя Н.Ц.В. княз Кирил, министърът на войната генерал-майор Христо Луков, генерал-лейтенант Стефан Цанев, генерал-майор Йордан Пеев, генерал-майор Никола Недев, генерал-майор Теодоси Даскалов, полковник Сава Бакърджиев, офицерите от Търновския гарнизон подполковник Деведжиев, майор Цветков, капитан Драганов, поручиците Димов и Панов, подпоручиците Ненов, Стамболов, Денев, Генджов, Стефанов, подофицер Христов, фелдфебел Тошков, офицери, ръководили и участвали в ученията от четирите гарнизона. На царския обяд с протойерей Никола Попгеоргиев бил и внукът му Никола Попниколов. Сервирали ученички от Девическото практическо земеделско училище “Боруш” и Стопанското училище за девойки „Помогни си сама“ – Поликрайще. В началото на обяда Цар Борис III държи реч. След официалната част с речите, тостовете, поздравленията и пожеланията за здраве на Н.В. и за успех на България и на българската войска, и след като обядвали Царят, княз Кирил и Министърът на войната генерал-майор Луков се извинили и отпътували за Търново. Всички станали в знак на уважение на крака и ги изпратили с пожелание за скорошни срещи.

14 септември 1936 г., след обяд, Търново: Интересно е да се проследи какво става междувременно в Търново. В три часа на 14 септември целият град се изсипва по улиците в радостно очакване на българската войска. Тогава се разнася вестта, че Царят е на маневрите в Поликрайще и ВЕРОЯТНО той ще направи посещение на Търново. Минава три, минава четири, минава пет часът, а високите гости не идват. Никой обаче, не помръдва. Докато търновчани чакат Царя, строени в шпалир, той разговаря три часа с поликрайщчани. Посрещачите не издържат и търновският митрополит Софроний отива на 4 км в „Дервенето“, чак до отклонението за Преображенския манастир от главния път Търново – Русе да чака Н.В. Градската управа изпраща колоездач да разбере какво става. Той се връща и съобщава, че най-сетне Царят идва. По едно време се задава генерал Луков с колата си и спира. Царя обаче го няма. Чак двадесет минути след това се появява автомобилът на Цар Борис. Царят минава по главната улица, обсипан с цветя от гражданството. Разговаря с кмета само половин час. След това заминава за София. С него отпътуват и княз Кирил, и Министърът на войната. Войската вместо в три, пристига в шест часа и вместо обяд с Н.В., за който се е подготвил елитът на търновското общество, се провежда вечеря без Цар Борис, която свършва късно след полунощ. Тържествата са на другия ден.

Събитието е прекрасно отразено във Вестник „Велико Търново“ от 21 септември 1936 г. Оставяме очевидците да разкажат за случилото се: „Посрещане на Н.В. Царя и Дунавската дивизия в Търново“.

„… Десет дни преди завършването есенните полски занятия на частите от 5-та пехотна Дунавска дивизия, Общинското управление бе уведомено, че всички части, които са на занятия при село Поликраище, ще посетят Велико Търново. Веднага биде формиран общоградски комитет, който изработи подробна програма за посрещането им. Подготвителните работи, ръководени и изпълнени от общински представители, бяха привършени на 13 септември – неделя.

По протежение на главната улица от началото на ул. „Опълченска“, до Девическата гимназия, се издигнаха шест великолепни арки. Първата тая в „Дервеня“, най-голямата и най-красивата, биде декорирана с много зеленина, национални флагове, портретите на Техни Величества Царя и Царицата и надпис „Слава на родната армия!“. Оттам се зареждат следните арки: една при входа на площад „Батемберг“ с надпис „Слава на дунавци!“, втора пред грамадното и ново здание на пощата с надпис „Слава на искърци“, трета пред Модерния театър с надпис „Слава на българските артилеристи и кавалеристи“, четвърта при паметника на обесените за свободата 1876 година с надпис „Слава на добружанци“ и пети пред Девическата гимназия с надпис „Слава на етърци“.

Образуваният общоградски комитет покани около 200 души граждани на банкета, който се устройваше в чест на старшите офицери от дивизията – гости на града. На 14 т.м. – понеделник, още рано сутринта, във Велико Търново се забеляза едно оживление … Посрещането бе определено да стане на 14 т.м. точно в 3 часа след обед при построената за целта арка на ул. „Опълченска“. На определения час официалните лица, начело с Н.Пр. Митрополит Софроний, кмета на града г-н Тодор Фъртунов, г. г. генерал о. з. Вл. Даскалов, околийския управител Кр. Василев и прочее, бяха вече заели местата си при арката. …Пристигането обаче на частта се забави. Всички недоумяваха за причината на това забавяне. Изпратен беше колоездач, който след около 40-45 минути се завърна и съобщи, че понеже Негово Величество Царя е благоволил да посети лагера и направи преглед на войниците, пристигането на войската ще се забави. Вестта, че Негово Величество е близо край Велико Търново и че е вероятно да направи посещение на града, бързо се разпръсна. Макар и вече цели два часа да бяха минали в очакване, никой, даже и най-малките ученици, които образуваха шпалир от ул. „Опълченска“, чак до Военния клуб, не се помръднаха от местата си. И действително след десет минути откъм Самоводене се зададе автомобилът на военния министър г. генерал Луков, който на 600-700 метра вън от града спре и дочака тоя на Негово Величество Царя. Последният след 20 минути се зададе и кортежът продължи до града. При арката спряха автомобилите и от тях слязоха: Негово Величество Цар Борис III, Негово Царско Височество Княз Кирил, военният министър г. генерал Луков и г. г. генералите Недев и Пеев. Пръв направи своя рапорт старшият офицер и заместник на началника на гарнизона в града г. подполковник Старирадев Макарий. След него кметът на града г. Тодор Фъртунов поднесе на Негово Величество букет от живи цветя и го приветства с „Добре дошъл“ в старопрестолния град. … Негово Величество видимо развълнуван благодари на господин кмета и пожела да говори с него.

След това Негово Височество пеша навлезе в града като редом поздрави г.г. генерал о.з. Вл. Даскалов, старите опълченци, доброволците от Сливница, запасните офицери и подофицери, ръкувайки се с всекиго поотделно. Между това много бяха случаите, когато Негово Величество, забелязвайки свои познати в народа, извикваше ги при себе си и след като ги поздравяваше, водеше кратък разговор с тях. Тук първо място заеха пак любимите на Негово Височество (т.е. Величество) деца, които го заобиколиха, обсипвайки го с цветя, бурно го акламираха … След първите поздравления Негово Височество, придружаващите го лица и господин кмета се качиха в двата автомобила и се отправиха по главната улица между шпалир от ученици и граждани за Военния клуб. Изненадата на учащите се и гражданството бе голяма. Балконите, увиснали от народ сипваха непрекъснато град от цветя и букети върху двата автомобили. Пътят до военния клуб бе буквално постлан от цветя. Негово Височество (т.е. Величество) засмян приемаше нестихващите овации на гражданството, опиянено от щастие, че вижда пак своя цар.

Кортежът спря пред Военния клуб. Тук Негово Величество пожела да отседне в своя апартамент и покани там на разговор г. кмета Тодор Фъртунов. Разговорът … трая около половин час… Негово Величество… трогнат е изказал … пред същия [г. кмета] голямото си задоволство за начина, по който великотърновци посрещат частите от Дунавската дивизия.

След това Негово Величество отпътува от Велико Търново, изпратен от натрупалия се около Военния клуб народ с големи овации и искрени съжаления, че не е останал за по-дълго в любимото му Велико Търново. Веднага след това г-н кметът се върна при арката на улица „Опълченска“ за да причака частите от дивизията. Точно в 6 часа откъм „Дервеня“ се зададе челната част, предвождана от началника на дивизията г. генерал Даскалов. Тук стана официалното посрещане, при което г. кмета Тодор Фъртунов … приветства войските с следните слова „Уважаеми г-н генерал, господа офицери, скъпи доблестни войници! С голяма радост и много братска любов изпълнявам приятния дълг като кмет на града да ви приветствам от името на В. Търновци в „Добре дошли“ в нашия старинен и легендарен град – градът на всички българи – В. Търново…“.

Събитията са описани по спомените на преките участници в тях – Никола Георгиев Попниколов, Мария Георгиева Попгеоргиева, Йордана Цвяткова Джонгова, Пауна Маринова Каралакова, Наполеона Христова Каралакова, Георги Попниколов Попгеоргиев, Марин Дочев, Мариола Бундева (Карапенчева), Наполеона Попиванова Попниколова (Попова), Димитра Попова и Стефана Маринова Попгеоргиева (Ничева), която предава разказа на майка си – жители на Поликрайще. Авторът на статията във вестник „Велико Търново“ е Юрдан Христов Кулелиев – Главен учител (1900/1901 г., 1907/1908 г.) и учител през 1899/1900 г., 1903/1904 г., 1904/1905 г., 1905/1906 г., 1906/1907 г. в Първоначалното училище в Поликрайще, родом от Велико Търново, негов най-виден и най-тачен краевед – гордост за града, на името на когото е наречена улица в новата част на Търново.

Във връзка с 85-годишнината на Големите Поликрайшки царски маневри – първото нарушение на Ньойския договор от България, в знак на уважение за приноса на Н.В. Цар Борис III Обединител към Поликрайще и изразявайки обичта на народа към него, и благодарността на нашите предци за издействаните държавни пенсии за вдовиците и сираците от войните, които до този ден не са получавали такива, с което спасил десетки семейства от глад и мизерия, и изразявайки признателността към него заради възвръщането на Южна Добруджа и на Вардарска Македония, Беломорието, Западните покрайнини и част от Поморавието (макар и временно) по мирен начин без война, заради отказа му да изпрати български войски на Източния фронт срещу Съветския съюз, с което спасява стотици наши съселяни от сигурна гибел, като сам заплаща с живота си за високия си патриотизъм на истински българин и държавник, обичащ своя народ и жертвал се за него, Кметският съвет на Поликрайще в съответствия с решенията на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г. удостоява Н.В. Цар Борис III Обединител с почетното звание „Почетен гражданин на Поликрайще“.

Текстът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

Допълнителен коментар: В общественото съзнание битува схващането, че първото нарушение на Ньойския договор е направено през есента на 1937 г. с маневрите в околностите на Попово, проведени в периода 29 септември – 2 октомври с. г. Ученията тогава са в землищата на селата Дриново, Паламарца, Ковачевец и Посабина. Теренът, на който са били разгърнати войските и са били наблюдавани маневрените действия на пехотата и техниката, се е простирал от село Славяново до Опака и от село Ломци до село Водица. Щабът е разположен в местността “Шабанца” в землището на Паламарца и Ковачевец на 15 км от Попово. Както Поликрайшките, те също са инспектирани от Н.В. Цар Борис III. На тях присъстват още княз Кирил, княгиня Евдокия, Министър-председателят Георги Кьосеиванов, министрите от Правителството, бивши министри (Андрей Тошев, д-р Стоян Данев), генерал Васил Кутинчев и др. Доростолският и Червенски митрополит (със седалище в Русе) Михаил (1927 – 1961), в чийто диоценз е Попово (включително Паламарца и Ковачевец), дава своята благословия на Царя и доблестната войска.

Разликата с Поликрайшките маневри е, че на Поповските е дадена много широка гласност. За нашите маневри се знае и говори главно в районите на Търновския, Свищовския, Русенския и Ловешкия гарнизон и за тях пише местната преса. От издирените досега от нас материали, като не претендираме за пълна изчерпателност установяваме, че събитието в Поликрайще е отразено във вестник „Велико Търново“ с поредица от публикации от началото на месец септември 1936 г. От централната преса само софийският вестник „Зора“ осведомява своите читатели за него. По тази причина Поликрайшките маневри са неизвестни, дори на военните историци. Предполагаме, че те съзнателно са оставени в сянка още на времето. Считаме, че висшето ръководство на страната предварително не е било сигурно какъв ще бъде резултатът от тях. Едва след като е присъствало лично, то е останало доволно и след направения разбор на маневрите в Поликрайще, е преценило, че армията вече е напълно боеспособна. Затова основната цел, която то си е поставило на следващата година в Попово, е била подчертано пропагандна. Поканени са военните аташета на 14 държави, сред които Германия, САЩ, СССР, Франция и Югославия. Заради количеството хора, които пристигат на събитието, в местността „Шабанца“ е издигнато цяло градче с ток и водоснабдяване, където се помещава и Щаб квартирата. На аташетата е прокарана и телефонна връзка. Ученията се отразяват по радиото и се заснемат от филмовата студия при Щаба на войската. Присъстват професионални военни и граждански фотографи, които оставят голям снимков архив, който е запазен в Националния военно исторически архив. Демонстративно се връчват нови бойни знамена на военните поделения. Произвеждат се юнкери в първи офицерски чин. Свири сборна музика от 250 души. На 4 октомври войсковите части на 8-ми конен полк, а на 5 октомври 19-ти пехотен полк, участвали в ученията, бляскаво са посрещнати в Разград. Разградското гражданство проявява жив интерес, включително е предвидено събитието да се фотографира. Веднага излиза книга „Царските военни маневри край Попово 1937 г.“ с автори Г.И. Лебедев журналист и Г. Василев капитан от запаса, общественик, библиотека Българска военна слава, София, печатница Камберов 1938 г. Кметът на Попово Петър Ламбринов получава голямо финансиране, с което Попово се обновява като улиците се павират, вдигат се сгради и се ремонтират вече съществуващи такива. Още от лятото инженерните войски започват да строят пътища, правят мост в село Иванча над Буюк дере, по който да премине военната техника и др.

Следва да се отбележи, че на Поповските маневри също участва авиация, излитаща от военното летище „Поликрайще“. На 2 октомври в читалището в Попово се прави разбор на учението. Цар Борис III държи няколко речи – на официалния обяд, който се състои в градската градина на бели покривки, цветя и под звуците на над 100 музиканти – а пред офицерите говори около час. На 3 октомври, за заключителния военен парад пристига и царица Йоана. На същия ден се отбелязват и 19 години от възкачването на Негово величество на трона.