Мария Цънцарова бе ексклузивен гост в „Седмицата на Дарик“ в първото си голямо интервю след раздялата със сутрешния блок на bTV. Мария Цънцарова говори за истината, Пеевски, натиска, свобода и новия си проект „Извън ефир“.

„Майсторство е на тези, които успяват да въздействат и да опишат – това са добрите режисьори и сценаристи, хората, които създават изкуство, могат да го направят по начин, по който то въздейства. Това беше част от всичко, което имах да кажа. В цялото това нещо имаше и потвърждение на фактологията, защото с това работим ние, журналистите. Мисля, че никой няма колебание какво и как се случва в българските медии“, заяви още тя.

„Усещанията почиват на опит много често. Не само медиите – наблюдаваме как действат правосъдната, политическата система… Това са усещанията. Защо го имаме това усещане в българските медии? Вероятно всеки има опит за начина, по който функционира средата. Тук е ключът. Поредицата журналисти, които остават без работа, всъщност показва проблема, че всички ние сме спрели да ценим начина, по който можем да защитим журналистическия труд. Има нужда клишето за четвъртата власт да бъде изпълнено отново със смисъл“, заяви Мария Цънцарова.

„Всички в реално време разбирахме за всичко, което се случва, от жълтата преса. Нищо не е скрито и всичко се случва пред очите ни. Това са факти, които са известни и достъпни за всички“, заяви Мария Цънцарова на въпрос кога е започнала да усеща, че предстои раздяла между нея и bTV.

„Навсякъде в общото усещане за тези жълти издания, зад които знаем какви влияния съществуват, когато започнат да атакуват през страниците си в интернет конкретни журналисти, всички знаем, че това не е случайно, а е форма на натиск. Всеки, който чете, че е заплашена неговата работа и труд – това е натиск. Не е без значение това. Не е отнесено само към мен. В тези сайтове през годините висяха лицата на наши колеги, много журналисти. Подобно съдържание не е случайно и завършва с въпроси като този за раздялата. Това са ключови разговори. Всичко, което се случи с мен, няма никакво значение, че това съм аз, защото наистина имах възможност и пред студентите в СУ с огромно притеснение и напрежение в самата себе си да го изкажа – разговорът не се свежда до журналиста като личност. Нито аз самата, нито моят личен живот имат значение, а репортажите, интервютата и въпросите, които чуваме. Когато сме изправени пред една машина, чийто шеф не го виждаме, а знаем, че след публикациите следва довиждане – това е проблем, но той не е само мой. Лесно е да се изпразват столчета. Това е механизмът, по който се убива всяка проява да се прави смислена журналистика. Това е важно и за тези, които идват и сядат на опразнения стол“, заяви Мария Цънцарова.

„Натискът е нещо, с което всеки един журналист работи ежедневно. Откакто излязох от университета и влязох в медиите – натиск съществува. Това е част от работата. Ключът е как отговаряме на натиска. Във всяка ситуация може да дойде натиск. Такъв натиск може да дойде отвсякъде. Когато сме правили с колегите разследвания, които засягат огромни ресурси, винаги е имало обаждания, винаги е имало опити да се заглуши това и да бъде спряно. Казвайки „винаги“, аз не преувеличавам. Това не е моят опит, така работи журналистиката. Моят късмет е, че в професионалния си път винаги се е намирал някой, с когото да разбираме работата си по еднакъв начин. Това е, което работата дотук ми е дала – усещането, че има хора, които знаят какъв е смисълът от всичко това. Поемаме риска, защото работим по правилата“, коментира Мария Цънцарова в ефира на Дарик.

Още от интервюто на Мария Цънцарова пред Божидар Русев може да прочетете в прикачения материал!

Вижте цялото интервю на Мария Цънцарова в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!