Икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира вълната от критики, насочени към проекта за Бюджет 2026, включително бойкота на работодатели срещу тристранния съвет.

Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев обяви пред bTV, че партията е поискала официално данни от всички държавни структури за допълнителните възнаграждения през 2024 г., а резултатите са – по думите му – „изключително интересни“.

Мирчев даде примери, които звучат направо като сценарий от комедия за държавни чиновници на лукс:
- В Службата за съвети в земеделието, малко позната дори за самите земеделци, директорът си гласувал 31 000 лева бонус, а главният секретар – 30 000 лв.


- В КЕВР – близо 1 милион лева бонуси за комисарите.
- В Сметната палата – над 110 000 лв. бонус за председателя и 63 000 лв. за заместника му.
- В КФН – по 40–50 000 лв. на човек от ръководството

„Употребата на силни думи не е належаща. Ние сме свикнали с този бюджет, защото той е същият като 2025 година. Не виждаме реформи и поправки. Бюджет 2026 година е още от същото. Опитват се да ударят равномерно работещите и бизнеса. Двете засегнати страни са засегнати. Свикнахме, защото този бюджет ние познат. Движим се към негативната цел за преразпределение на БВП“, заяви Адриан Николов.

„С постепенното увеличение на осигуровките ще намали дефицита на НОИ. Бъркаме в джоба на всички семейства, за да се опитаме да вържем един бюджет, който ще остане с голям дефицит. Няма ангажимент за по-високи пенсии. Ще даваме по-високи вноски, а пенсиите - не“, каза още той.

„Виждаме едно бързо намаляване на населението, а държавната администрация се увеличава дори. Администрацията продължава да се увеличава и виждаме и по-голям разход за заплати. От година на година виждаме разширение на държавния апарат и намаление на хората, които се обслужват. На фона на електронизацията трябва да очакваме намаляване на държавния апарат, но в случая наблюдаваме обратното“, смята икономистът от Института за пазарна икономика.

„Нямаме право да правим морални оценки. Това затруднява дебата, защото може да излезе член, който казва, че взима малко над минималната работна заплата, но той може да има бонус, дори по-голям от работната му заплата на фиш. Тези неща не трябва да се случва. Дебатът на заплатите трябва да се води на ниво разходи на персонал в рамките на 1 година, защото ще видим цялата картина. Ще разберем колко струва този човек на държавата. Може тези разходи да са 3 пъти по-големи от това, което виждаме като номинална заплата“, заяви Николов.

„Не сме правили отдавна функционален анализ на структурите на тази администрация. Ако знаехме това и всяка администрация да оправдае бройките, тогава щяхме да го знаем. Но това не е начинът, по който формираме бюджета си. Не знаем дали хората си изработват парите“, коментира той.

„Работодателите казват, че целият бюджет за тях е неприемлив. Това е странно, защото смисълът на тристранния съвет е да се стигне до диалог между двете враждуващи страни и между тях да седнат управляващите. С бойкот само се бави процесът и работодателите искат да се върне бюджета и в 2026 година да влезем със стария бюджет. Работодателите искат да забавят бюджета в този момент. За мен тази позиция е контрапродуктивна. Трябва да се седне на маса и да се сложат приоритетите“, смята Адриан Николов.

„За синдикатите е важно увеличението на заплатите в секторите за отбрана и сигурност. Заложили са си допустими цели и не искат допълнително да клатят лодката. Колкото по-бързо се случи приемането на бюджета, толкова по-добре е за тях.“

„Колегите от БСК не са се объркали много. Въпросът е дали тези последствията ще доведат до необходимия ефект. Когато увеличаваме данъците, въпросът е дали ще ги съберем. Сивата икономика се е свила до 22%. Винаги ще има естествен размер на сивата икономика. Всяка едно увеличение на данъците тласкаме към сиви практики, защото светлата икономика не се разширява. Могат тези феномени да доведат до увеличаване на сивата икономика, докато правителството иска да свие сивия сектор“, каза икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

„Еврозоната ще улесни държавата да поема дълг. Взимането на нов дълг ще стане по-привлекателно, а всичко останало ще остане същото. ЕЦБ няма право да прави промени по бюджета, който приемаме. Въпросът е дали ще си вкараме бюджета в рамка“, смята Николов.

„Имаше съмнения за изчисляване на инфлация. НСИ успя да разбие това. „Възраждане“ се опита да урони престижа на НСИ. Бурята се размина. Ясно бе показано, че няма как да се играе с показатели. Няма измами, а има сериозна безотговорност, за която рано или късно ще си платим сметката“, анализира икономистът.

„Има възможност правителството да се откаже от намеренията за увеличаване на финансирането на публичната сфера, но не вярвам, защото това, ако се случи, то ще има натиск и може правителството да се разклати. Може да има само козметични промени в бюджета. Ще останем с по-високата пенсионна вноска и увеличаването на осигурителния доход. Ако оставим настрана голямата криза от 90-те години, това е най-лошият бюджет, но ние го сравняваме с период на доста добра фискална дисциплина“, заяви Адриан Николов пред Божидар Русев.

Цялото интервю на икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов в „Денят на Дарик“ може да видите в прикаченото видео!