След множество сигнали, граждански натиск и ангажиране на институции на национално и местно ниво, сагата около опасната подредба на класните стаи в СУ „П. Кр. Яворов“ – Пловдив приключи. Проблемът с обзавеждането, което създаваше риск за здравето на децата след проточил се над година ремонт, вече е отстранен. Към 3 ноември всички класни стаи са реорганизирани и приведени в съответствие с изискванията за безопасност и нормални условия на обучение.

Родителски натиск и институционална реакция

Сигналите за проблема бяха подадени от инженер Росен Добрев Костурков – родител, обществено активен гражданин и бивш народен представител от „Продължаваме промяната“ в 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание (2021–2024 г.). Още в края на септември той алармира за нарушенията, свързани с подредбата на учебните стаи, които според него създават предпоставки за увреждане на зрението и физически дискомфорт у децата.

Ключова роля за ускореното решаване на проблема изигра и настоящият депутат Стою Стоев, който постави въпроса на парламентарно ниво. Това доведе до бърза реакция от страна на Министерството на образованието и науката, както и до конкретни действия от Регионалното управление на образованието – Пловдив.

Началникът на РУО Пловдив, г-жа Иванка Киркова, е посочена от Костурков като институционален фактор, допринесъл решително за напредъка по случая.

„С твърдата позиция на институцията, която ръководи, г-жа Киркова ускори процеса по отстраняване на проблема, засягащ над 800 деца,“ коментира той.

Пропуски и неадекватни реакции

Според Костурков, сериозен проблем е представлявала липсата на адекватна реакция от страна на Министерството на здравеопазването и РЗИ – Пловдив. Въпреки официално признати нарушения, отговорите от институциите са били формални и не са последвали ефективни мерки, каквито се предвиждат от Наредба № 36 за държавния здравен контрол.

Остра критика той отправя и към общинската администрация, особено към зам.-кмета по строителството Хакъ Сакъбов, заради становища, определени като „непрофесионални“ и дори „вредни“. Един от куриозите е мнение от проектант, според когото подредбата на класните стаи представлявала „иновативно третиране, съобразено със съвременните европейски тенденции“.

„На проектанта, който е дал подобно становище, трябва незабавно да се преразгледа правоспособността. Тези решения директно застрашаваха здравето на деца,“ подчертава Костурков.

Въпреки институционалната инертност на някои нива, случаят завършва с реална промяна. Учебните стаи вече са в съответствие със здравните норми, а училището разполага с безопасна среда за работа.

„Институциите в България често са в отчайващо състояние – неработещи, неадекватни, но има и такива, които действат. В този случай – МОН и РУО Пловдив. И това прави разликата,“ допълва Росен Костурков.

Той споделя и полезен опит от използването на системата за сигурно електронно връчване, която е улеснила комуникацията с МОН, общината и други ведомства. Според него, случаят може да служи за пример как родителска активност, институционална воля и парламентарен контрол могат да доведат до реална промяна – в името на децата.